Определение № 296 от 03.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 496/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК и чл.73а, ал.1 от НПК, вр.чл.396, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от М. Г. Б. срещу определение № 110/27.02.2026 г., постановено по в.н.ч.д. № 182/2026 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, с което е потвърдено определение № 30/12.02.2026 г. по н.ч.д. № 66/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Гоце Делчев в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещо отнемане в полза на държавата спрямо М. Г. Б., привлечена като обвиняема по обвинение за извършено от нея престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, чрез налагане на запор върху лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. [рег.номер на МПС], рама №V. и с което определението на районния съд е отменено в частта, с която са оставени без уважение исканията на прокурор от РП – гр. Благоевград, ТО – гр. Гоце Делчев за вземане на мярка за обезпечаване на наказание „ глоба“ в размер от 1000 лв. – до 5000 лв. и мярка за обезпечаване на направени разноски по делото, като се издаде обезпечителна заповед за налагане на запор до сумата в размер общо на 5117,39 лв. върху вземанията по банкови сметки на М. Г. Б., привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 434/2025 г. по описа на РУ- гр. Гоце Делчев и на разноските по досъдебното производство, на осн. чл.72, ал.1 от НПК и чл.73а, ал.1 от НПК и са взети мерки за обезпечаване на глобата и разноските по делото чрез налагане на запор по банкови и платежни сметки на жалбоподателката, подробно описани в определението на окръжния съд. В частната жалба на обвиняемата Б. се посочва, че определението на окръжния съд е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие със задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 2/2012 г. на ОСНК на съда, при липса на предпоставките за допускане на обезпечение по реда на чл.72 от НПК, без наличие на обезпечителна нужда и при грубо незачитане на съразмерността на наложените обезпечения с вида и размера на възможните наказания. Посочва се, че съдът е игнорирал основен принцип в наказателния процес, за невиновност на обвиняемото лице и е допуснал нарушаване на принципа за равенството на страните в процеса, тъй като прокуратурата, по чието искане е допуснато обезпечението е освободена от внасяне на гаранции. Не е отчетена възможността кумулативното наказание „глоба“ изобщо да не бъде наложено/ при приложение на чл.55 от НК или при сключване на споразумение/ или да не бъде определено в максимален размер, в каквато насока са мотивите на районния съд да откаже допускането на исканото обезпечение за това наказание, като с налагането на обезпечение върху пълния размер на глобата се предпоставя изхода на делото. В жалбата се сочи, че жалбоподателката полага грижи върху непълнолетната си дъщеря и чрез налагането на запор върху банковите й сметки, средствата, по които са необходими за отглеждането на детето могат да бъдат нанесени вреди, за които прокуратурата не носи отговорност. След указания на окръжния съд за привеждане на частната жалба на Б. в съответствие със законовите изисквания е постъпила частна жалба с идентично съдържание, която е надлежно администрирана и е предмет на разглеждане в настоящото касационно производство. Към частната жалба на Б. е приложено и допълнение наименувано изложение към касационна частна жалба, в която се излагат аналогични съображения като посочените в частната касационна жалба в подкрепа на искането за отмяна на определението на окръжния съд. Като допълнителни доводи се сочат липсата мотиви в подкрепа на извода на въззивния съд, че без допуснато обезпечение би било невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата, като се твърди, че събраните по делото доказателства за трудовата ангажираност на жалбоподателката и притежаваното от нея моторно превозно средство / МПС/ не сочат на подобен извод. Отделно се сочи, че по делото не е изследвано имущественото състояние на обвиняемата, не са събрани данни за притежавани недвижими имоти и за стойността на процесното превозно средство, както и за размера на сумите по притежаваните от нея банкови сметки, за да се прецени дали се надхвърля несеквестируемия минимум, който подлежи на принудително изпълнение. Като съществен порок на въззивното определение се оценява позоваването от съда на приложените с искането по чл.72 от НПК справки от териториалните агенции по вписванията на съответните общини, а не от регистъра, в който се съдържат данни за цялата страна. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни по делото, намери следното: Частната жалба на обвиняемата М. Г. Б. срещу определението на въззивния окръжен съд е допустима в частта, с която се обжалва определението на окръжния въззивен съд, с което е допуснато обезпечение на наказанието „глоба“ и разноските по делото, тъй като е подадена в законово установения седмо-дневен срок от получаване на съобщението за налагане на запора, от активно легитимирано лице да обжалва определението на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, постановено на осн. чл.396, ал.2 от ГПК. В останалата част, с която е потвърдено определението на районния съд за допускане на обезпечение на отнемане в полза на държавата на лек автомобил чрез налагане на запор върху същия, определението на окръжния съд не подлежи на обжалване пред ВКС по арг. от чл.396, ал.2, изр.3 ГПК и жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане. Преценката за допустимост на частната жалба на молителката е при условията на чл.72, ал.1 и чл.73а, ал.1 от НПК, вр. чл.396 от ГПК, в контекста на задължителните указания, дадени с ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС. В допустимата й част се прецени, че касационната жалба на молителката е неоснователна по следните съображения: Процесуалното развитие на делото е следното: С определение № 30/12.02.2026 г. по ч.н.д. № 66/2026 г. на РС- [населено място] е допуснато обезпечение на бъдещо „отнемане в полза на държавата“ спрямо М. Г. Б., привлечена като обвиняема по обвинение за извършено от нея престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, чрез налагане на запор върху лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. [рег.номер на МПС], рама №/номер/ и са оставени без уважение исканията на прокурор от РП – [населено място], ТО – [населено място] за вземане на мярка за обезпечаване на наказание „ глоба“ в размер от 1000 лв. – до 5000 лв. и мярка за обезпечаване на направени разноски по делото и за издаване на обезпечителна заповед за налагане на запор до сумата в размер общо на 5117,39 лв. върху вземанията по банкови сметки на М. Г. Б., привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 434/2025 г. по описа на РУ- гр. Гоце Делчев. По протест на прокурор при РП- гр. Благоевград е образувано в.н.ч.д. № 182/2026 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, по което е постановено определение № 110/27.02.2026 г., с което е потвърдено определение № 30/12.02.2026 г. по ч.н.д. № 66/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Гоце Делчев в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещо отнемане в полза на държавата спрямо М. Г. Б., привлечена като обвиняема по обвинение за извършено от нея престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, чрез налагане на запор върху лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. [рег.номер на МПС], рама №. и определението на районния съд е отменено в частта, с която са оставени без уважение исканията на прокурор от РП – гр. Благоевград, ТО – гр. Гоце Делчев за вземане на мярка за обезпечаване на наказание „ глоба“ в размер от 1000 лв. – до 5000 лв. и мярка за обезпечаване на направени разноски по делото, като се издаде обезпечителна заповед за налагане на запор до сумата в размер общо на 5117,39 лв. върху вземанията по банкови сметки на М. Г. Б., привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 434/2025 г. по описа на РУ- гр. Гоце Делчев и на разноските по досъдебното производство, на осн. чл.72, ал.1 от НПК и чл.73а, ал.1 от НПК и са взети мерки за обезпечаване на глобата и разноските по делото чрез налагане на запор по банкови и платежни сметки на жалбоподателката, подробно описани в определението на окръжния съд. Предмет на настоящата касационна проверка, както се посочи по-горе е определението на окръжния съд в частта, с която е допуснато обезпечение върху наказанието „глоба“ и разноските по делото чрез налагане на запор върху банковите сметки на жалбоподателката до сумата от 5117,39 лв./2616,48 евро/. За да уважи искането на прокурора от РП-гр. Благоевград относно допускане на обезпечения върху наказанието „глоба“ и разноските по делото, окръжният въззивен съд е изследвал детайлно предпоставките по чл.72 от НПК и по чл.73а от НПК, които са приложими за съответните хипотези, за които се искат обезпеченията, като се е позовал на законовите изисквания и тълкувателната съдебна практика по прилагането им, която е задължителна, а именно ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, съгласно която в тези производства субсидиарно се прилагат правилата на чл.389- чл.403 от ГПК, към които тези наказателно- правни норми препращат. В този смисъл възражението от частната жалба за липса на обсъждане на изискуемите законови предпоставки за допускане на обезпеченията, предмет на обжалване по настоящото дело е неоснователно. Активно легитимирано лице да направи искане за налагане на обезпечителни мерки по чл.72 и чл.73а от НПК е прокурорът, като искането може да бъде направено по време на цялото наказателно производство до приключването му с окончателен съдебен акт. Преценката за основателност на направеното искане се прави от съда, който следва да прецени наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на обезпеченията - санкционна част на престъплението, което включва наказание с имуществен характер; привличане на лицето в качеството на обвиняем; доказателствена обезпеченост на обвинението в достатъчна степен на вероятност на реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия; наличие на обезпечителна нужда./ по арг. от ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС/. В частната жалба се възразява срещу нарушаването на принципа за невиновност на обвиняемата, като се твърди превратно тълкуване на презумпцията за невиновност и прилагане на формални критерии като привличането по чл.219, ал.1 от НК, както и на липса на доказана обезпечителна нужда. Възражението не може да бъде възприето за основателно. Съгласно материалите по делото жалбоподателката М. Г. Б. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК относно това, че на 17.08.2025 г. около 14,17 часа по [улица]в [населено място], обл. /област/, с посока на движение от кръстовището, образувано с [улица]към кръстовището, образувано с [улица]е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с per. [рег.номер на МПС], нейна собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.68 на хиляда, установено по надлежния ред, който е предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Въззивният съд е спазил стриктно задължителните предписания на тълкувателното решение и подробно е изследвал наличието на обосновано предположение спрямо обвиняемата Б. за извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение като предпоставка за допускане на обезпечението на наказанието „глоба“, което е кумулативно предвидено в санкционната част на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Доказателствата по делото в подкрепа наличието на обосновано предположение относно повдигнатото спрямо Б. обвинение са изчерпателно изброени в определението на съда, като посочената доказателствена съвкупност правилно е оценена като създаваща достатъчна по обем и съдържание доказателствена основа, която е мотивирала съда да приеме, че тази предпоставка е налице. Преценката за наличие на обосновано предположение е при съобразяване с актуалната практика на ЕСПЧ относно изискването при обсъждане наличието на обосновано предположение да не се взема предварително отношение по съществото на обвинението, относно авторството на деянието и неговата доказаност с цел удовлетворяване на стандарта, който съдът в Страсбург поставя в практиката си, за да се избегне предварително произнасяне по въпросите, които се решават с присъдата по делото. Едновременно с това е спазено изискването от тълкувателната практика на националния съд за надлежна преценка на доказателствената обезпеченост на обвинението към съответната предварителна фаза на производството, и на забраната същата да се основава само на постановлението за привличане, без да се извършва проверка на доказателствената обезпеченост на обвинението.В този смисъл въззивният съд е спазил изискването за законосъобразна преценка относно наличието на съответните основания за вземане на обезпечителни мерки спрямо жалбоподателката, а именно – привличане в качеството й на обвиняема за престъпление, за което се предвижда налагане на съответно наказание, в конкретния случай под формата на глоба и наличие на обосновано предположение относно участието на лицето, за което се иска допускане на обезпечение в извършване на престъплението, за което е привлечено към наказателна отговорност. Наличието на обезпечителна нужда в наказателния процес следва да се преценява през призмата на целите на наказателното производство, които се осъществяват чрез реализацията на наказателната отговорност на лицето, което е привлечено към същата. В този смисъл доколкото обезпечителната мярка е свързана с безпрепятственото изпълнение на имущественото наказание, правилно е прието, че по делото съществува обезпечителна нужда от нейното налагане. В частната жалба се възразява срещу становището на въззивния съд за липсата на пречки за обезпечаване на наказанието „глоба“, като се акцентира върху възможността за прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК при реализацията на наказателната отговорност на обвиняемата, както и при евентуално сключване на споразумение по реда на глава 29 от НПК. Въззивният съд е отговорил аргументирано на аналогично поддържано пред него възражение, като отговорът му се споделя от ВКС. Процесуалната възможност от прилагане на текста на чл.55, ал.3 от НК, при който не се налага кумулативно предвидено наказание, който е приложим и при сключване на споразумение във фазата на досъдебното производство или чрез последващо одобряване от съда, в чието съдържание е допустимо да се предвиди да не се налага наказание глоба за престъплението, за което лицето е привлечено в качеството на обвиняем, не представлява процесуална пречка за допускане на обезпечение на този вид наказание. Както правилно е посочил окръжният съд, преценката за неговото допускане следва да се извършва към момента на подаване на искането за обезпечение, което е фазата на досъдебното производство и понастоящем по делото не е представен проект за споразумение с конкретни параметри, който да бъде обсъждан, за да се преценява възможността от отпадане на тази имуществена санкция, за която се иска допускане на обезпечение. Отделно следва да се отчете и обстоятелството, че сключването на споразумение не зависи единствено от волята на обвиняемия, а и от тази на прокурора. Независимо от това, преценката за допустимостта на обезпечителната мярка се обуславя от законоустановеността на санкцията и не зависи от възможното бъдещо развитие на наказателното производство, което би могло да се разглежда като основание за последващата отмяна, но не и като предпоставка за първоначалното й налагане. Следователно, предпоставката относно липса на процесуални пречки за налагане на наказанието, чието обезпечаване се иска също е налице. По въпроса за размера на обезпечението на това наказание, същото законосъобразно е допуснато в рамките на предвидения в санкционната част на нормата максимален размер, поради което не е налице нарушаване на изискването за съразмерност. Спазени са предписанията на задължителната съдебна практика по прилагането на нормата на чл.72 от НПК относно недопускането на ограничение на имуществените права на обвиняемата извън пределите, предвидени от закона. По делото са установени личните банкови и платежни сметки на обвиняемата, като запорът е наложен общо до стойността на глобата и разноските по делото, с което както правилно е посочил окръжният съд не се нарушава изискването за съразмерност на обезпечителните мерки. За целите на допускане на обезпечението не е необходимо да се установяват наличностите по банковите сметки на лицето спрямо което е наложена обезпечителната мярка, тъй като това е въпрос по нейното изпълнение, какъвто е и въпроса с изследването на несеквестируемия минимум./ по арг. от чл.446а от ГПК /. Обезпеченията върху глобата и разноските по делото са допуснати под формата на запор върху банковите сметки на обвиняемата, поради което притежаваните от нея недвижими имоти са ирелевантни спрямо вида на обжалваните обезпечителни мерки. Доводите от жалбата, че по този начин се ограничават имуществените права на обвиняемата, в това число и средствата за отглеждането на дъщеря й, която е непълнолетна, не могат да бъдат противопоставени на целите на обезпечението на предвиденото наказание, а именно гарантиране на безпрепятствено реализиране на наказателната отговорност на лицето чрез запазване на имущественото му състояние до влизане в сила на присъдата, при наличието на съответните законови предпоставки за неговото допускане, като следва да се отчете, че самият характер на обезпечителните мерки принципно е свързан със засягане на имуществената сфера на лицето, спрямо което те се налагат. По въпроса за обезпечаването на разноските по делото в частната жалба не се съдържат конкретни доводи в подкрепа на искането за неговата отмяна, които да бъдат обсъждани. Обезпечението правилно е допуснато до установения по делото размер на направените на досъдебното производство и присъдени на вещите лица разноски за назначаване на експертиза и при наличието на останалите изискуеми предпоставки, относими към обезпечението на глобата, поради което не са налице и основания за неговата отмяна. По изложените съображения, частната жалба на обвиняемата М. Г. Б. срещу определението на въззивния окръжен съд в частта, с която се обжалва определението на съда, с което е допуснато обезпечение на наказанието „глоба“ и разноските по делото е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди определението на съда в тази му част. В останалата част, с която е потвърдено определението на районния съд за допускане на обезпечение на отнемане в полза на държавата на лек автомобил чрез налагане на запор върху същия, определението на окръжния съд не подлежи на обжалване пред ВКС и жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение