Определение № 1071 от 11.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 426/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Н. К. против определение № 1688/27.06.2023 г. по ч.гр.д. № 1550/ 2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 290/15.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1106/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено поради неотстраняване на констатирани след образуване на делото нередовности на исковата молба и Р. К. е осъдена да заплати на ответника Н. К. сумата 800 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение Ответникът по частната жалба Н. С. К. я оспорва в писмен отговор. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото срещу определение на въззивния съд, което подлежи на обжалване при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и е редовна. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав на ВКС съобрази следното: Частното гражданско дело на САС е образувано по частна жалба на Р. К. срещу определение № 290/15.03.2023 г. по гр.д. № 1106/2021 г. Благоевградски окръжен съд (Бл.ОС), в частта, с която Р. К. е осъдена да заплати на ответника Н. К. сумата 800 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. С частната жалба не се обжалва останалата част от определението, с което производството по делото е прекратено. Доводите в частната жалба на Р. К. също се отнасят единствено до частта за разноските – че не е доказано заплащането на адвокатския хонорар в размер на 800 лева. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е обжалвано единствено в частта за разноските. Приел е, че частната жалба е допустима, защото е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол (арг. от чл.248, ал.3 ГПК) въпреки, че настоящият съдебен състав не установи първоинстанционният съд да е постановил определение по чл.248, ал.1 ГПК. След това въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е постановил допустим и правилен съдебен акт: че ответникът е депозирал молбата си по чл.248, ал.1 ГПК още след постановяване на определението за оставяне на исковата молба без движение, като в отговор по нея ищцата е депозирала отговор на 08.03.2023 г.. и е изложил аргумент за това, че съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото, а трайната съдебна практика е установила разбирането, че основанието за прекратяване е без значение, щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски. С диспозитива си въззивният съд е потвърдил цялото определение № 290/15.03.2023 г. по гр.д. № 1106/2021 г. на Благоевградски окръжен съд, включително в необжалваната пред него (въззивния съд) част, с която производството по делото е прекратено. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК – за да се провери допустимостта на обжалваното въззивно определение. След извършено проверка настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за недопустимо поради следното: То е недопустимо в частта, с която с него е потвърдено прекратяването на производството по делото, срещу което не е подадена частна жалба. В тази част първоинстанционното определение е влязло в сила и въззивният съд се е произнесъл очевидно недопустимо. Съгласно правилата на чл.278, ал.4 вр. чл.269 ГПК въззивният съд се произнася по допустимостта и правилността на обжалваното пред него определение в обжалваната му част (не в необжалваната). Частта, по която се е произнесъл не е обжалвана. Обжалваното определение е недопустимо и в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по обжалваната пред него част на първоинстанционното определение – в частта за разноските. В действащия ГПК не е предвидена процесуална възможност за отделно обжалване на решенията и определенията в частта за разноските, без да бъде обжалвано самото решение или определение (каквато беше предвиден в разпоредбата на чл.70 от ГПК от 1952 г. (отм.). С разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК е предвидена процесуална възможност страната да поиска допълване или изменение на определението в частта за разноските. По такова искане съдът е задължен да се произнесе с определение (чл.278, ал.4 вр. чл.248, ал.3 ГПК), за което е предвидена възможност за обжалване по реда, по който подлежи на обжалване определението (ако то подлежи на самостоятелно обжалване). Обжалваното определение № 290/ 15.03.2023 г. по гр.д. № 1106/2021 г. на първоинстанционният съд (Бл.ОС) не е постановено по реда на чл.248, ал.3 ГПК. С него е прекратено производството по делото и съдът се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, като е осъдил ищцата да заплати на ответника разноски. След обжалваното определение първоинстанционният съд (Бл.ОС) не е постановено друго определение по реда на чл.248, ал.3 ГПК. Той изпратил постъпилата частна жалба с делото на въззивния съд (САС). Констатациите на въззивния съд, че с обжалваното определение (с частта от него, която е обжалвана – за разноските) въззивният съд се е произнесъл по молба на ответника по чл.248, ал.1 ГПК (от 06.02.2023 г.) и по отговора на ищцата по такава молба, депозиран на 08.03.2023 г. е необоснован. Това са искане за присъждане на разноски и отговор на такова искане, които предшестват обжалваното определение (в което съдът се е произнесъл за първи път по искането за разноски). Настоящият съдебен състав приема извода, че въззивният съд недопустимо се е произнесъл по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което са присъдени разноски, без първоинстанционният съд да се е произнесъл по искане по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на определението му в частта за разноските. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема извода, че обжалваното определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния Бл.ОС за произнасяне по искането за изменение на определение № 290/15.03.2023 г. по гр.д. № 1106/2021 г. в частта за разноските, което се съдържа в частната жалба на Р. К. срещу определение № 290/15.03.2023 г. по гр.д. № 1106/2021 г.. на Бл.ОС. Воден от изложеното съдът