Определение № 498 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2659/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от А. К. З. и З. К., двамата чрез адв. С. К. срещу определение №2658/27.11.2012 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 803/2012 г. Излагат доводи за неправилност. К. и М. Мечкарски са отговорили чрез адв. Г. Ю., че частната жалба е неоснователна и молят да им бъдат присъдени съдебноделоводните разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимни страни. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който се обжалва акта, с който приключва делото в съответната инстанция. В случая въззивната инстанция се е произнесла по молба на А. К. и З. К. с правно осн. чл. 524 ГПК, като е отказала спиране на изпълнението по изпълнително дело № 7/2012 г. на ЧСИ М. В. с район на действие ОС Б.. В практиката на Върховния касационен съд е налице противоречива практика по въпроса подлежи ли на касационно обжалване определението по чл. 525 ГПК. Спорният въпрос е включен в предмета на тълкувателно дело № 6/2013 г. на ОСГТК с разпореждане от 19.07.2013 г. на председателя на върховния касационен съд. До произнасянето с тълкувателно решение, настоящото производство следва да бъде спряно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение