Определение № 3068 от 31.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2196/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от пълномощника на Гаранционен фонд-София за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба решение № 182/29.10.2025 г. по в.гр.д. № 342/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 182/29.10.2025 г. по гр. д. № 749/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което молителят е бил осъден да заплати на двете ищци Я. Г. Ш. и Г. Г. Ш. по 86 000 лева-частично от общодължимите от по 180 000 лева на всяка от тях - дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г. Ш. в следствие на ПТП. С КЖ решението на ПАС се обжалва за присъдената разлика над 25 800 лева до пълно присъдените размери от по 86 000 лева или за по 60 200 лева. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на искането по чл.282, ал.2 ГПК, намира следното: Срещу осъдителното въззивно решение е подадена, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, касационна жалба от страна на молителя. Към молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение са представени заверени от страната копия от касационната жалба, с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК, платежно нареждане с дата 3010.2025 г. за внесено обезпечение по сметката на ВКС в общ размер на 121 646,90 лв.; платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за производството по чл. 288 ГПК. По делото е отбелязано и удостоверение от специалист - счетоводител при ВКС от 31.10.2025 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 121 646,90 лв. е постъпило по сметката за обезпечения на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационната жалба, до размера на обжалването: за разликата от над 25 800 лева до 86 000 лева - т.е. от по 60 200 лв. на ищец или за общ размер от 120 400 лева. Присъдените разноски не са предмет на производството по чл. 282, ал. 2 ГПК, тъй като не подлежат на предварително изпълнение. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение