Определение № 152 от 13.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 583/2012 г.

Производството е по реда на чл.245, ал.3 ГПК. Постъпила е молба от [община] за издаване на обратен изпълнителен лист за законната лихва върху сумата 215 511.72лв., платена от общината на 23.05.2012г. по изп.д.№384/2012г. на ЧСИ Р. Т.. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: По реда на чл.245, ал.3 ГПК изпълнителен лист в полза на длъжника се издава, само ако след отмяна на решението, въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист по реда на чл.405, ал.1 ГПК, претенцията е била отхвърлена, и то само за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото изпълнение на отмененото решение. В случая обаче предвидените в чл.245, ал.3 ГПК предпоставки не са налице. На 09.04.2012г. от Варненския апелативен съд е издаден изпълнителен лист срещу [община] за присъдената по в.гр.д.№45/2012г. сума в размер на 175900лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /10.11.2010г./ до окончателното изплащане. След постановяването на решение №18/08.02.2012г. по настоящето дело, с което въззивното решение на Варненския апелативен съд по в.гр.д.№45/2012г. е отменено и вместо това предявеният от [фирма] срещу [община] по реда на чл.73, ал.1 ,предл. 2 ЗС иск е бил отхвърлен, в полза на [община] с определение №89/18.03.2013г. по настоящето дело е разпоредено издаването на обратен изпълнителен лист за сумата 215 511.72лв., за която по делото от представените от Общината доказателства е установено, че е била събрана в изпълнителното производство. Съгласно чл.45, ал.3 ГПК именно за тази сума, за която е установено, че е била получена от взискателя в изпълнителното производство, може да бъде издаден обратен изпълнителен лист. Недопустимо е издаването на обратен изпълнителен лист за суми, чието получаване от взискателя не е установено. Искането за присъждане на законна лихва върху суми, получени от взискателя въз основа на първоначално издадения изпълнителен лист, основано на твърдението, че взискателят е ползвал тези суми за определен период от време, с което неоснователно се е обогатил за сметка на длъжника, представлява самостоятелна искова претенция, която следва да бъде заявена за разглеждане по общия исков ред. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение