Определение № 9 от 16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 944/2012 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от К. Г. Б. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №919/04.06.2012г.,постановено по в.гр.д.№460/2012г. на Пловдивския окръжен съд,ГО на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. В молбата се поддържа, че след влизане на решението в сила молителката се е снабдила с ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК,което е от съществено значение за делото и по-специално за установяване на обстоятелството,че процесният имот никога не е влизал в ТКЗС. Ответниците по молбата не изразяват становище за наличието на предпоставките за допускането й до разглеждане. Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от К. Г. Б. молба за отмяна,приема следното: Решение №919/04.06.2012г.,постановено по гр.д.№460/2012г. по описа на Пловдивския окръжен съд,5-ти граждански състав като окончателно е влязло в сила на 06.06.2012г. /датата,на която е обявено в регистъра по чл.235,ал.5 ГПК. Поради това следва да се приеме,че молбата е подадена срещу влязло в сила решение, което подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК. Молбата е подадена на 23.08.2012г.,т.е. в предвидения в разпоредбата на чл.305,ал.1,т.1 ГПК срок от датата,на която молителката се е снабдила с представеното писмено доказателства /служебна бележка №08-20-18/26.07.2012г./,с оглед на което настоящият състав приема, че същата следва да бъде допусната до разглеждане като подадена в срок от надлежно легитимирана страна с оглед заявеното основание по чл.303,ал.1, т.1 ГПК. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение