Определение № 5183 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4590/2026 г.

Производство е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр. Благоевград, чрез процесуалния му представител адв. Попниколов, против протоколно определение № 878 от 10.03.2026г., постановено по адм. д. № 2437/2025г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 145 от 28.01.2025г. на кмета на община Благоевград, с която на основание чл. 196, ал. 3 ЗУТ е наредено на Н. В. В. като собственик на самостоятелен обект идентификатор № 04279.608.116.8 да извърши ремонт в самостоятелен обект идентификатор № 04279.608.116.6, собственост на А. А. Г., като отстрани щетите, причинени от състоялото се наводняване в жилището му, и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалбата се твърди неправилност на оспореното определение, като жалбоподателят посочва, че не е съгласен с доводите на съда, че е бил уведомен своевременно за оспорената заповед и че същата е влезнала в сила. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество. Ответникът А. А. Г. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 476 евро, базирани на основание на техническото време за писане на възражението, което е представил по делото и като компенсация за отсъствие от работния процес, като собственик на фирма с часова ставка за работа от 59,50 евро с ДДС. Ответникът кметът на община Благоевград не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Благоевград е приел, че жалбата срещу оспорената заповед е просрочена. Приел е, че от представено по делото известие за доставяне е видно, че оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 06.02.2025г., а жалбата срещу нея е подадена на 02.12.2025г. Посочил е, че срокът за оспорване на акта е 14 дневен и е изтекъл на 20.02.2025г., а именно около десет месеца преди подаване на жалбата. Поради това е обосновал извод за просрочие на жалбата, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Оспорената пред АС – гр. Благоевград заповед № 145 от 28.01.2025г. на кмета на община Благоевград е била редовно съобщена на жалбоподателя на 06.02.2025г., за което той се е подписал лично, видно от представено по делото известие за доставяне на "Български пощи". От тази дата е започнал да тече 14 дневния срок за подаване на жалбата. Срокът за подаване на жалбата е изтекъл на 20.02.2025г., който ден е бил четвъртък – работен и непразничен ден. Поради и това е правилен извода на съда, че подадената на 02.12.2025г. жалба е подадена извън законоустановения срок и като такава е просрочена. Не са налице и предпоставките за прилагане на чл. 140 от АПК, тъй като в оспорения пред първата инстанция акт е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване, но дори и да се приеме приложимост на тази разпоредба, то жалбата пак е подадена извън законоустановения срок. Определението като правилно следва да се остави в сила. Искането на ответника А. Г. за присъждане на разноски в размер на 476 евро, базирани на основание на техническото време, което той като страна по делото е изразходвал за писане на възражението и като компенсация за отсъствие от работния процес в собствената му фирма с часова ставка за работа от 59,50 евро, е неоснователно. Нормата на чл. 143 АПК е предвидила възможност за присъждане на разноски, но такива, които са сторени от страната в производството – за адвокатско възнаграждение, за назначаване на експертизи или за заплащане на държавни такси. В обхвата на приложното поле на разпоредбата, предоставяща право на ответника на получаване на направени от него разноски, обаче не се включва изразходваното време за личната защита, която страна по делото осъществява, както е в случая. Дори и да се приеме, че се дължат такива разноски, в случая не са представени и доказателства за това, че са строени, а само доказаните разноски подлежат на възстановяване. Поради и това искането от А. Г. за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение