Решение № 541 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2009 г.

Решение № 541 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Х. Б., гражданин на Република Т., чрез адв. Е. Ф. и адв. С. Р. - САК обжалва и иска да се отмени Решение № 189 от 30.03.2009 г., постановено по възз. гр. д. № 779/2008 г. на Добричкия окръжен съд. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Наведените доводи за незаконосъобразност са в насока неправилно прилагане на чл. 224 ГПК (отм.) и чл. 220 ГПК (отм.) по отношение на влялото в сила решение по по гр. д. № 172/1991 г. на РС Б. и проведеното принудително изпълнение по отношение на наследодателя на първите трима ответника. Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обоснована с довод, че по процесуално -правния въпрос за допустимостта на ревандикационен иск срещу универсалните правоприемници по наследство и техните частни правоприемници /по сделка/, когато има влязло в сила решение по вече уважен срещу починалия наследодател ревандикационен иск, разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна Р. и Р. А., с което се оспорва наличие на основание за допустимост на обжалването. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) е обезсилил Решение № 87 от 11.07.2008 г. по гр. д. № 201/2007 г. на РС К. по уважения ревандикационен иск и е прекратил исковото производство по заявения от Х. Б. срещу А. Х. Т., С. К. М., Ш. Х. Ф. /като наследници на Х. Т. Р./ и Р. Д. А. и Р. С. А. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС на основание чл. 224 ГПК (отм.). Прието е, че след като ищецът Х. Б. е провел успешно ревандикационен иск за защита собствеността на същия недвижим имот срещу Х. Т. М., наследодател на ответниците, същият не разполага с право на иск на същото основание против наследниците и правоприемниците му, страни в процеса. Възможността да се упражни правото на иск, зависи от липсата на влязло в сила решение, което със силата на присъдено нещо да защитава определено субективно материално право. С Решение № 228/15.04.2009 г. по гр. д. № 443/2008 г. на ВКС-I отд., е прието, че "редът за защита правото на собственост, чиито права са накърнени с разпоредителна сделка /от несобственик/ е чрез иск за собственост, когато приобретателят се позовава на формалното придобитите права и оспорва или нарушава вещното право на собственика". На основание чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав споделя изцяло, като правилна тезата по цитираното решение на ВКС. Всеки собственик има право да защити собствеността си от всяко лице, което му пречи, препятства или застрашава упражняване правото на собственост, включително срещу универсалните правоприемници на лице, по отношение на което има успешно проведен ревандикационен иск и техните частни правоприемници по сделка. Изборът на вида защитата на правото на собственост срещу тези лица ще зависи от ищеца-собственик, а уважаването на заявения иск от установените факти за интензитета на застрашеност на правото или на неговото нарушаване. Наличието на влязло в сила решение по см. на чл. 224 ГПК (отм.) като абсолютна процесуална предпоставка, препятстваща предявяване на иск от гл. т. на допустимост на иска, е налице само когато е налице пълен идентитет на страни, основание и петитум. В контекста на изложеното, касационната жалба се явява основателна. По делото не са били налице предпоставките на закона да се приеме, че е налице разрешен със силата на присъдено нещо спор за собственост с влязло в сила съдебно решение, препятстващо възможността за предявяване на иск било срещу универсалните правоприемници, било срещу купувачите на имота по НА № 77/2005 г. Ищецът Х. Б. е предявил, при условията на обективно пасивно съединяване на искове, иск по чл. 108 ЗС срещу А. Х. Т., С. К. М., Ш. Х. Ф., като наследници по закон на Х. Т. Р. и срещу Р. Д. А. и Р. С. А., частни правоприемници- купувачи на процесния имот по НА № 77/2005 г. Няма спор, че по силата на Решение № 89/19.09.1995 г., Х. Б. е осъдил Х. Т. Р. и купувачите по сделка по НА № 48/1991 г., да предадат владението на собствения му недвижим имот, като на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е обезсилен констативния НА № 45/1987 г. за собственост по давност. След смъртта на Х. Т. Р., наследниците му А. Х. Т., С. К. М., Ш. Х. Ф. са продали на Р. Д. А. и Р. С. А., процесния имот по НА № 77/2005 г., легитимирайки се като собственици по наследство от Х. Р. по отменение констативен НА № 45/1987 г. Въззивният съд, приемайки, че при тези данни по делото е налице хипотеза на чл. 224 ГПК (отм.), е нарушил на закона. Съдът не е направел разлика между разпоредбата на чл. 220 ГПК (отм.), визиращ задължителността на вялото в сила решение за правоприемниците на лице, спрямо което има постановено решение, и чл. 224 ГПК (отм.), касаещ хипотезите на пълен идентитет на страни, основание и искане по делото. С обжалваното решение, неправилно е прието искът е недопустим и обжалваното решение е обезсилено на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.), без да бъдат съобразени релевираните с исковата молба нови факти/ основание по см. чл. 98 б. "г" ГПК (отм.),, настъпили след влизане в сила на решението срещу наследодателя, обуславящи интереса от търсената защита на "същото" право, но срещу други лица. Обжалваното решение следва да се отмени, а делото се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивната жална по съществото на спора за собственост, съобразявайки дадените по горе указания по приложението на процесуалните правила по въпроса за допустимостта на заявения иск и наличието на разрешен със силата на присъдено нещо спор за собственост. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, т. 2 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия