Определение № 303 от 28.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 609/2017 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от адв.В. Т. Т. като пълномощник на [фирма] и [фирма] с искане за изменение на постановеното по делото решение №.109/29.06.17 в частта за разноските /с последното на [фирма] са присъдени 1650лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.2 ГПК/. Сочи се, че са представени списък с разноски и договор за правна помощ, съдържащи отразяване за 2650лв. направени разноски от един от ответниците, и се моли за присъждането им. Ответната страна „Синдикат на българските учители” не взема становище. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението (т.е.дължи се само реално платеното, а не договореното, но незаплатено възнаграждение); в договора следва да е вписан начина на плащане; ако е по банков път - задължително се представят доказателства за това, ако е в брой - вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка /чл.78 ГПК, т.1 ТР 6/12 от 6.11.13 на ОСГТК на ВКС/. По делото за отмяна е представен договор за правна помощ и съдействие №.24/15.05.17 за [фирма], в който като договорен хонорар е вписана сумата 2650лв., а като платена – само 1650лв. При тези обстоятелства и доколкото документът инкорпорира разписка за плащане единствено на втората сума /1650лв./, само тя подлежи на присъждане по реда на чл.78 ГПК. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви допустими от закона условия - в това число за заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето, обаче, се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат и не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК и присъждане на договорено, но незаплатено адвокатско възнаграждение /т.1 ТР 6/12 от 6.11.13 на ОСГТК на ВКС/. Доколкото с постановеното решение на [фирма] са присъдени всички полагащи му се разноски – 1650лв. за платено адвокатско възнаграждение, молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, съдът