Определение № 2 от 05.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4648/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 30 721/14.11.2025 година, подадена от М. М. Ц., против определение № 2903/05.11.2025 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав, постановено по гр. д. № 3005/2025 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от М. М. Ц., против определение № 19 331/09.10.2025 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-ти въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 3811/2025 година, частна жалба с вх. № 120 891/16.10.2025 година. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му и разглеждане на спора по същество или делото се върне на състава на Софийския апелативен съд за произнасяне по подадената против определение № 19 331/09.10.2025 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-ти въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 3811/2025 година, частна жалба с вх. № 120 891/16.10.2025 година. Насрещната страна по жалбата С. Б. Н. е подал отговор с вх. № 32 078/26.11.2025 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. М. М. Ц. е била уведомена за обжалваното определение на 12.11.2025 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 30 721/14.11.2025 година. Поради това жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С определение № 19 331/09.10.2025 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-ти въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 3811/2025 година е било оставено без уважение обективираното в молба с вх. № 100 739/27.08.2025 година на М. М. Ц. искане за изменение на определените с определение № 54 003/14.11.2024 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 37-ми състав, постановено по гр. д. № 54 003/2022 година привременни мерки в частта им относно предоставянето на упражняването на родителските права, местоживеенето и режима на лични контакти на децата С. С. Н. и С. С. Н. с баща им С. Б. Н.. Недоволна от това определение Н. е обжалвала същото с частна жалба с вх. № 120 891/16.10.2025 година, като по повод на нея е било образувано гр. д. № 3005/2025 година по описа на Софийския апелативен съд, по което е постановено обжалваното определение. Въззивният съдебен състав е посочил, че съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда можели да бъдат подавани частни жалби когато те преграждат понататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. В конкретния случай определението на Софийски градски съд не попадало в нито една от посочените две категории, тъй като нито било преграждащо, нито било обявено изрично за обжалваемо от закона. Същевременно, в чл. 127, ал. 3 от СК изрично било предвидено, че определението по привременните мерки не подлежало на обжалване, но те можели да бъдат изменени от същия съд. Затова подадената частна жалба била недопустима и следвало да се остави без разглеждане. Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира, че обжалваното определение на Софийския апелативен съд е правилно и като такова трябва да бъде потвърдено. Не съществува правило което да предвижда, че всички постановени в съдебното производство актове подлежат на обжалване. Правото на такова е уредено с императивни законови разпоредби, като не възниква и не може да бъде упражнено по преценка на съда или на страна в производството, а само доколкото същото е предвидено в закона. По отношение на постановяваните в съдебното производство определения възможностите за инстанционен контрол са уредени в чл. 274 и следващите от ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК страната може да обжалва определението само в два случая-когато то прегражда по нататъшното развитие на производството или когато възможността за това е предвидена в изрична законова разпоредба, в какъвто смисъл е и приетото от състава на Софийския апелативен съд. В случая обжалваното определение на Софийски градски съд е такова по чл. 172, ал. 3 от СК, което се постановява в производствата по чл. 127, ал. 2 от СК и урежда отношенията между родителите до приключване на производството с влязло в сила решение. Затова то няма преграждащ характер и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Определението не подлежи на обжалване и по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 127, ал. 3, изр. 2 от СК не само не предвижда възможност за такова, а чрез посочването, че определението не подлежи на обжалване, категорично я отрича. Същевременно е предвидено, че определението може да се изменя от постановилия го съд. С оглед на това то попада в категорията определения по чл. 253 от ГПК, които не слагат край на делото и могат да бъдат изменени или отменени от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, а също така и при допуснати при постановяването им грешка или пропуск. Затова определението по чл. 127, ал. 3 от СК може да бъде изменено, ако постановилия го съд намери, че то е неправилно, поради това, че даден факт или доказателство не са взети предвид при постановяването му, независимо от това дали те са били известни при постановяване на определението или са станали такива след това. Именно наличието на тази възможност за изменение изключва възможността за инстанционен контрол на определението по чл. 127, ал. 3 от СК. При това,макар и да има привременен характер, производството по постановяване на определението по чл. 127, ал. 3 от СК се развива заедно с производството по чл. 127, ал. 2 от СК, поради което допуснатите от съда нарушения при постановяване на определението рефлектират и върху крайния съдебен акт и могат да бъдат релевирани при обжалването му. С оглед на това подадената от М. М. Ц. срещу определение № 2903/05.11.2025 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав, постановено по гр. д. № 3005/2025 година частна жалба вх. № 30 721/14.11.2025 година е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. Без значение за правилността на определението е това, че то е постановено от съдии, които според вътрешното разпределение в съда разглеждат търговски дела. Правилата за подведомствеността и подсъдността се отнасят до съответния съд като цяло, а не до отделните му колегии, отделения или съдии. Затова ако съгласно посочените правила даден съд е компетентен да разгледа определен спор, това може да бъде направено от един от съдиите в него, на който делото е разпределено съобразно действащите правила за това. Компетентността не се определя от това дали съгласно вътрешното разпределени в съда определен съдия или състав разглежда граждански, търговски или наказателни дела. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение