Решение № 7030 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11252/2013 г.

Решение № 7030 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11252/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Асеновград, гр. Асеновград, ул. "Акад. Николай Хайтов" № 9, срещу решение № 1399 от 17.06.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1865/2012 г.

С обжалваното решение съдът отменил акт за установяване на задължения по декларация № 109 от 04.04.2012 г. на орган по приходите в Община Асеновград, с който на "Красикапласт" АД, гр. Асеновград, ул. Заводска" № 1 са установени за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2012 г. задължения за данък недвижими имоти в размер на 8 202,21 лв. и лихви в размер на 500,48 лв. и за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2011 г. задължения за такса битови отпадъци в размер на 25 646,97 лв. и лихви в размер на 2 608,08 лв. и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

Касационният жалбоподател - Община Асеновград, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът постановил решението си в нарушение на чл. 20 и 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Не отчел съществуващия в закона начин на определяне на данъчната оценка - приложение № 2 към чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, както и че в годините данъчната оценка се променя, тъй като се променят видът и стойностите на величините, които имат значение при определяне на данъчните оценки. Неправилно съдът ценил представените по делото доказателства - подадена декларация по чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги с писмо с датно клеймо от 30.11.2011 г. и подадена на 29.12.2010 г. декларация, вх. № 2116, по чл. 71 ЗМДТ. Отчитайки именно подадената декларация и разпоредбата на закона за 2011 г., органът установил задължение единствено за такса обезвреждане на битови отпадъци, а не и за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Касационната жалба е подадена от заместник-кмета на Асеновград, изпълняващ по силата на заповед № А-1064 от 13.06.2013 г. в периода 01.07.2013 г. - 08.07.2013 г. включително, функциите на кмет на общината.

Ответникът по касационната жалба - "Красикапласт" АД, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба - подадена е от заместник-кмета на общината, при условията на заместване, като Община Асеновград не е участвала в съдебното производство и не е издала оспорения акт. Общината не е компетентен орган в производството по установяване и оспорване на местни данъци по декларирани данни. На основание чл. 215, т. 1 АПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати. В хода по същество дава заключение за обезсилване на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав с указания за правилно конституиране на страните по делото.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касационната жалба е подадена и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, тъй като Община Асеновград е била страна в съдебното първоинстанционно производство.

За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд приел от фактическа страна, че:

1. Със заповед № А-31 от 12.01.2012 г., издадена на основание чл. 4, ал. 1 във вр. с ал. 3 и 4 ЗМДТ, кметът на Община Асеновград определил служителите от общинската администрация, които в производството по установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци имат правата и задълженията на орган по приходите. За орган по приходите била определена и Елена Ангелова Синапова. Със същата заповед, на основание чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, Георги Костадинов Кръстев, началник отдел "Местни данъци", бил определен да упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция по приходите.

1. "Красикапласт" АД е собственик на недвижими нежилищни имоти - земя и сгради с партиден № М000040 и № М000610, находящи се в гр. Асеновград, промишлена зона "Изток, ул. "Заводска" № 1.

1. С декларация, вх. № 162100610 от 30.06.2010 г., дружеството декларирал отчетна стойност на имот с партиден № М000610 43 460,00 лв. С декларация, вх. № 162100040 от 30.01.2001 г., декларирало отчетна стойност на имот с партиден № М000040 - 900 077,12 лв.

1. На 04.04.2012 г., орган по приходите - Елена Ангелова Синапова, издала акт за установяване на задължение по декларация № 109, с който установила на "Красикапласт" АД за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. данък недвижими имоти в размер на 8 202,31 лв. и лихви за забава в размер на 500,48 лв. и за периода 01.01.2004 г . - 31.12.2011 г. такса за битови отпадъци в размер на 40 610,61 лв. и лихви за забава в размер на 12 043,20 лв.

1. В акт № 109 органът приел отчетна стойност на имот с партиден № М000040 - 938 688, 59 лв. и на имот с партиден № М000610 - 43 460, 00 лв., данъчна оценка на имот с партиден № М000040 - 6 251 292, 30 лв. и за имот с партиден № М000610 - 58 097, 10 лв. на база на които и при отчитане на установения от общинския съвет размер на данъка и таксата установил конкретния им размер.

1. На 21.05.2012 г., началник отдел "Местни данъци" в Община Асеновград - Георги Костадинов Кръстев, издал решение № 10, с което отменил акт № 109 в частта, с която е установена такса битови отпадъци за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2006 г. и го потвърдил в останалата част.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на нормативно установено производство и обективиран в предвидената от закона форма. Приел, че в оспорения акт органът не е посочил по какъв начин е установил "отчетната стойност" и "данъчната оценка" на процесните имоти. Това органът не сторил и в съдебното производство, въпреки дадените указания. С оглед на това съдът приел, че оспореният акт е издаден, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за решаване на административноправния въпрос, което е нарушение на чл. 35 АПК във вр. с § 2 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9 ЗМДТ. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт, отменил го и върнал преписката на органа за ново произнасяне.

Обжалваното решение е недопустимо.

Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд се произнася само по посочените в жалбата отменителни основания, но съгласно алинея 2 на същата разпоредба за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Тъй като невалидното и недопустимо съдебно решение лишава от предмет касационната проверка за правилност на оспореното решение, касационният съд е длъжен най-напред да извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение.

В изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд констатира следното:

За да бъде валидно обжалваното съдебно решение, трябва да бъде постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и да е подписано. В случая тези изисквания за валидност на съдебното решение са налични - обжалваното съдебно решение е постановено от съд в надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

За да бъде допустимо обжалваното съдебно решение, трябва да бъде постановено при наличие на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество, т. е. при наличие на процесуалните предпоставки и при липса на процесуалните пречки за разглеждане на делото. Една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство е участието в него на надлежните страни. Само тогава, когато съдебното производство е проведено с участието на надлежните страни може да бъде постигната търсената чрез съда защита на нарушените права, свободи или закони интереси. Ако в съдебното производство са участвали ненадлежни страни правният спор ще остане нерешен, тъй като силата на присъдено нещо няма да обвързва правните субекти, между които спорът съществува - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК.

Надлежността на страните в съдебното административно производство, т. е. процесуалната им легитимация, се определя на основата на твърденията на оспорващия в жалбата, че именно той е носител на правото на оспорване на посочения административен акт. Тъй като с жалбата се търси защита срещу индивидуален административен акт, т. е. срещу властническо волеизявление на държавен орган, законодателят изрично е посочил в чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, кой е ответник и следователно кой е надлежна страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Това е решаващият орган. Решаващ орган в производството по установяване на задължения по декларация по Закона за местните данъци и такси е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - чл. 4, ал. 5 ЗМДТ.

Какво показват фактите по делото?

В образуваното по жалбата на "Красикапласт" АД административно дело № 1865/2012 г. съдът конституирал като страни "Красикапласт" АД като жалбоподател и Община Асеновград - отдел "Местни данъци" като ответник. По делото било представено пълномощно от кмета на Община Асеновград, който в качеството си на кмет на общината упълномощил старши юрисконсулт в дирекция "Правно нормиране" - Пенка Савова Кисова, да го представлява по административно дело № 1865/2012 г. на Административен съд, гр. Пловдив. Цялото съдебно производство било проведено с ответник именно Община Асеновград - отдел "Местни данъци". Кметът на общината не е бил конституиран като ответник, поради което представеното по делото пълномощно е от лице, което не е страна в съдебното производство.

Община Асеновград, като всяка община, е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление - чл. 2, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), и е юридическо лице - чл. 14 ЗМСМА. Общината обаче не е държавен орган. Тя няма властнически правомощия и не може да издава индивидуални административни актове, в т. ч. и такива по чл. 107, ал. 3 АПК. Отделът не е част от общината, не е самостоятелен правен субект, не е и държавен орган. Отделът е структурна единица на общинската администрация, която подпомага дейността на кмета - чл. 15, ал. 1 и 2 ЗМСМА. Отделът също няма властнически правомощия и не може да издава индивидуални административни актове.

Не на общината или на отдела, а на органа по приходите законодателят е предоставил правомощията по установяване на задължения по декларация, както и не на общината или на отдела, а на ръководителя на звеното за местни приходи законодателят изрично е предоставил процесуалната легитимация да бъде страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация.

Като конституирал като страна в съдебното производство общината в едно с отдел от общинската администрация, съдът провел производство с участието на ненадлежна страна и без участието на надлежната страна - ръководителят на звеното за местни приходи в общината съгласно чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК. Това прави постановения съдебен акт недопустим - постановен при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Касационният съд следва да обезсили постановеното съдебно решение и да върне делото на съда за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира надлежните страни и в частност началника на отдел "Местни данъци" в Община Асеновград. Надлежният административен орган, с оглед на чл. 17, ал. 3 АПК, може да бъде представляван по пълномощие от юрисконсулт в общинската администрация, при наличие на издадено в съответствие с разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс изисквания пълномощно.

Тъй като съдебното решение е недопустимо, съдът не извършва проверка за неговото съответствие с материалния закон и не се произнася по твърдяните в касационната жалба отменителни основания. Само с оглед на постановеното със съдебното решение връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне касационният съд счита за необходимо да посочи приложимостта в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължения по декларация на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК и произтичащото от нормата задължение на съда да реши спора по същество, разбира се, ако не са налице обстоятелствата по чл. 160, ал. 3 ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд