Решение № 9396 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2297/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Сити Кеш“ ООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 273/12.01.2026 г. по адм. дело № 1882/2025 г. на Административен съд (АС) - Бургас, с което по жалба на О. Н. Ш., е обявен за нищожен изричен отказ на „Сити Кеш“ ООД от 29.09.2025 г., в качеството му на администратор на лични данни да предостави копие от сключените между страните договори за потребителски кредит и съпътстващите ги документи, и преписката е върната на дружеството за произнасяне по заявлението на Ш.. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, иска отмяната му и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - О. Н. Ш., в писмен отговор и писмена молба, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови процесното решение, АС е приел, че оспореният пред него отказ е издаден от некомпетентен орган, като същият е подписан от юрисконсулт Вълканов, без да са налице доказателства последният да е определен за длъжностно лице за защита на данните към администратора, съответно да разполага с необходимата компетентност за издаване на такъв тип актове. С оглед тези съображения АС – Бургас е обявил нищожността на оспорения пред него отказ и е върнал преписката на дружеството за произнасяне по заявлението на Ш. за упражняване на право на достъп до информация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда, че оспореният отказ е издаден при липса на компетентност, което съставлява основание за обявяване на нищожността на акта, поради нарушение на чл. 146, т. 1 АПК. При упражняване на права от субекта на данни по чл. 12-17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, задължен за произнасяне е администраторът на лични данни. Когато администраторът на лични данни е физическо лице, следва да отговори лично, а ако е юридическо лице - чрез лицата, които имат право да го представляват. В случая изпратеният отговор от името на администратора на лични данни е подписан от юрисконсулт Вълканов, без да са налице доказателства последният да е упълномощен да се произнася по заявления на субектите на даннни от името на администратора на лични данни. Обстоятелството, че с допълнително писмо от „Сити Кеш“ ООД е представен трудов договор и длъжностна характеристика на длъжностното лице по защита на личните данни – П. С. Л., безспорно не доказва представителната власт на подписалия отговора юрисконсулт, именно защото Л. не е издател на оспорения отказ - писмо от 29.09.2025 г. Отсъствието на представителна власт обосновава извод за нищожност на издадения от него акт поради липса на компетентност на лицето, подписало акта. Предвид изложеното, решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на адвоката на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 460 евро, съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение