Определение № 50147 от 22.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3344/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на В. А. В., действащ чрез адв. Н. Г., с която се иска изменение на постановеното решение в частта на присъдените на адв. Й. разноски на осн. чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 ЗАДв. и чл.9, ал.4 от Наредба №1/20094г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1000лв., които да бъдат намалени на сумата от 500лв., съгл. действащата към 30.05.2022 г. /дата на депозиране на отговор на молбата по чл.304 ГПК, с която се искат разноски/ редакция на чл. 9, ал. 4 от Наредба №1/2004 г. С писмения си отговор адв. Й. изразява становище за неоснователност на молбата. ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното: Молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решение № 50061 от 17.03.2023г. по настоящото дело, ВКС, състав на ІV гр.отд. е оставил без уважение молбата на В. А. В. по чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 44/22.02.2022г. на РС- Димитровград по гр.д. № 1495/21г. и е осъдил В. В. да заплати на осн. чл.38, ал.2 във вр. чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв. и чл.9, ал.4 от Наредба №1/2004г. на адв. Й., действащ като пълномощник на А. А., сумата от 1000 лв.- адв. възнаграждение. За да възникне правото на адвоката да получи възнаграждение за оказаната от него правна помощ на страна по делото, е достатъчно да е налице договор за правна защита и съдействие, с вписано обстоятелството по чл. 38 ЗАдв. В случая, е налице такъв договор, сключен на 23.01.2023 г., с който е уговорено, че правната защита е безплатна, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр.3 от ЗАдв. Съдът няма задължение да изследва дали са налице материалноправните предпоставки за оказване на безплатната правна помощ при условията на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв ., а липсата на изрично уговорен размер на адвокатското възнаграждение, когато оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение, размерът на което следва да бъде определен в съответствие с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Минималният размер, определен съгласно Наредбата, се явява гарантиран винаги, в съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд / чл. 36, ал. 1 ЗАдв ./, като в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв ., предпоставка за заплащането на този минимален размер е единствено постановяването на позитивно за страната, представлявана от адвокат, решение. Ето защо и при съобразяване на датата на сключване на договора за правна защита и представителство по делото- 23.01.2023г., относим към приложимата редакция на текстовете от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възмездяване на адвокатската услуга, дължимото възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ от адв. Й., действащ като пълномощник на А. А., следва да се определи в размер на 1000 лв. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че молбата за изменение на решението в частта на присъдените на адв.Й. разноски в размер на 1000 лв. следва да бъде оставена без уважение, поради което и Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд.,