Решение № 6773 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 532/2026 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Сдружение на ловците и риболовците Кърджали", чрез пълномощник адв. Бояджиев, срещу решение №1458 от 18.11.2025г., постановено по адм. дело №607/2025г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед №РД 48-27/21.06.2024 г. на Министъра на земеделието и храните. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на разпоредбата на чл.172, ал.2 от АПК - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорената заповед. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - министър на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Воденичарова в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. На основание чл.78, ал.5 от ГПК във вр. чл.144 АПК прави искане за преценка на разноските от страна на съда. Ответникът - "Ловно - рибарско сдружение - Бели брези", чрез процесуален представител, адв. М. Шабан в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първостепенния съд е по реда на чл.226 от АПК след отмяната с решение №5784 от 03.06.2025г. по адм. дело №1581/2025г. по описа на ВАС на решение №1591 от 12.12.2024г. по адм. дело №906/2024г. по описа на Административен съд София - област и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССО при съобразяване с мотивите в решението на ВАС. В изпълнение на дадените указания, съдът е назначил и приел по делото съдебно - техническа експертиза за установяване на спорните обстоятелства, а именно дали променените с процесната заповед граници преминават по трайни теренни форми, съобразени със землищните граници. Със заповедта, предмет на съдебен контрол, е изменена Заповед №РД 46-1192/26.06.2001 г. на Министъра на земеделието и горите в т. 3 Границите на ловно - рибарска дружина "Боровица" се изменя 3. Ловно стопански район "Боровица" с определени граници от север, от изток, от запад и от юг с обща площ на ловностопански район "Боровица" 2960,3ха, в т.ч. горски територии -1808,9 ха и земеделски територии 1151,4 ха. Изменена е и т.4 Границите на ловно - рибарска дружина "Млечино" на 4. Ловностопански район "Млечино" с посочени граници от север, от изток, от юг и от запад с обща площ на ловностопански район "Млечино" 3465,2 ха, в т.ч. горски територии 1925,3 ха и земеделски територии 1539,9 ха. За да отхвърли жалбата срещу Заповед №РД 48-27/21.06.2024 г. на министъра на земеделието и храните, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в установената форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка за съответствие на заповедта с материалния закон, съдът е ценил заключението на приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните в съвкупна преценка с останалите по делото доказателства и е стигнал до извод за материалната й законосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно.. Правилен е изводът на АССО, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл.7, ал.7 от ЗЛОД в предвидената от закона писмена форма и съдържание и при спазване на административно производствените правила. Неправилно съдът е преразглеждал въпроса за спазване разпоредбата на чл.3а от ППЗЛОД и твърдяното нарушение на административнопрозиводствените правила. Този въпрос е решен с влязлото в сила решение №5784 от 03.06.2025г. по адм. дело №1581/2025г. на ВАС, което е задължително за първоинстанционния съд и при новото разглеждане, както в случая не подлежи на пререшаване. В мотивите на съдебното решение е посочено, че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.3а от ППЗЛОД, респ. на чл.26, чл.34 и чл.35 от АПК, представляващо порок по смисйла на чл.146, т.3 АПК. При новото разглеждане на делото, съдът е дължал проверка за законосъобразност на оспорената заповед по чл.146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправите разпоредби и т.5 несъответствие с целта на закона, която е правилна с оглед резултата от съдебното решение. В мотивите на оспорената заповед като фактическо основание за извършените промени на границите между ЛРС "Млечино" и ЛРС "Боровица" е посочено, че ще бъдат изпълнени изискванията на чл.7, ал.6 от ЗЛОД (по землищни граници) и подобряване условията за безопасност при ловуване, както и ограничаване до минимум възможностите за възникване на инциденти по време на лов. Като правни основания в заповедта са посочени разпоредбите на чл.7, ал.7 вр.с ал. 6 ЗЛОД и чл.3, ал.1 и 2 и чл.3а от ППЗЛОД. Правилни са изводите на АССО, че при издаване на оспорената заповед, административният орган е спазил изискването на материалния закон, именно да приведе границите между ЛРС "Боровица" и ЛРС "Млечино" в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.6 ЗЛОД като предвиди същите да се определят по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници. Не се споделят доводите в касационната жалба, че второто условие предвидено в разпоредбата, границите да са съобразени със землищните граници е пожелателно, но не и задължително. Противно на тези твърдения, настоящата касационна инстанция намира, че разпоредбата изисква посочените два критерия да са налице в кумулативност. Тови изискване е предвидено и с оглед анализа на разпоредбата на чл.7, ал.4, изр.2, вр. с ал.5, т.1 от ЗЛОД и изискването в землището на едно населено място - село да не се обособява повече от един ловностопански район. Правилно съдът позовавайки се на заключението на вещото лице е приел, че преди изменение на границите на ЛСР с оспорената заповед това изискване не е било спазено като не са били съобразени землищните граници. Вещото лице изрично е посочило, че в границите на ЛРД "Боровица" и ЛРД "Млечино" са включени части от отдели 161, 163,165,199,514, без ясно да е посочено кои части попадат във всеки ловностопански район, което е довело и до нееднозначност и застъпване между районите. След извършеното изменение границите на ЛРС "Млечино" и ЛРС "Боровица" са съобразени със землищните граници и определянето на границите на ЛРС по землищните граници според вещото лице дава възможност във всеки момент участниците в лова да знаят местоположението си спрямо границите на ЛРС, каквото е изискването на ЗЛОД. Неоснователен е и изложеният касационен довод за противоречие на заповедта с разпоредбата на чл.4, ал.1 от ППЗЛОД. АССО е отговорил правилно на това възражение. Ловоустройственият проект се изготвя за обособен ЛСР, т.е. след влизане в сила на административния акт, с който се определят границите на ЛСР ( обсопорената заповед) и следва съответните ловоустройствени проекти да бъдат съобразени с тези граници. Правилно съдът е отхвърлил и оплакването за противоречие на заповедта с разпоредбата на чл.34, ал.1, т.4 ЗЛОД, наведено и пред касационната инстанция. Наличието на сключен договор за стопанисване на дивеча от ЛРС по реда на цитираната разпоредба на част от територията не представлява пречка и отрицателна предпоставка за провеждане на процедурата по чл.7, ал.7 от закона. Правоотношенията по този договор са облигационни и на равнопоставеност между страните и могат да бъдат променяни от тях, съгласно уговореното с договора. Съобразяване на границите на ЛРС по оспорената заповед, следва да бъде извършено по волята на страните във вече сключения договор и не е предмет на настоящото производство. Неоснователни са оплакванията за допуснато нарушение от решаващия съд на разпоредбата на чл.172, ал.2 от АПК, вероятно се има предвид чл.172а, ал.2 АПК, съгласно която към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Противно на наведените новоди, настоящата касационна инстанция намира, че оспореното решение напълно покрива тези изисквания. Съдът е изложил подробни мотиви, в които е посочил становищата на страните, обсъдил е относимите възражения на жалбоподателя, касаещи законосъобразността на оспорената заповед и и извел логични и обосновани правни изводи, съответни на събраните по делото доказателства и материалния закон. Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното решение е правилно и обосновано, постановено при липсата на сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора не може да бъде уважена, а ответниците не претендират разноски, поради което такива не се присъждат. По горните съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.1 - во, предложение 1-во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение