Определение № 3418 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2217/2024 г.

Образувано е по молба на Д. Г. П., чрез адв. М. Д., за „възобновяване на дело“ № 86/2021 г. на Сливенския окръжен съд. Съставът на Върховния касационен съд, след преценка на „искане“ вх. № 500524/06.03.2024 г. и две уточняващи молби – вх. № ОД-02-05-260239/16.04.2024 г. и молба от 05.06.2024 г., намира, че е сезиран с молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. второ от ГПК на влязло в сила решение № 177/24.10.2022 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр.д. № 248/2022 г., което е въззивно по делото. Молбата се основата на твърдение, че решението, чиято отмяна се желае, е постановено при лъжесвидетелстване на лицата С. В. И. (лъже, че не била запозната със здравословното състояние на прехвърлителката към датата на сключване на процесния договор) и на Д. В. С. (лъже, че С. И. полагала грижи за Д. Д. и, че той не е бил осъждан). Към молбата не се прилага влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал.5 ГПК. Д. П., след изрични указания от администриращия съд, уточнява, че лъжесвидетелстването се установява от анализа, предложен от нея на данни по делото и други, чието събиране иска. С. В. И. и Г. Д. И., чрез адв. Е. Х., отговарят, че молбата за отмяна е неоснователна и молят за присъждане на разноски, като представят договор за правна защита и съдействие (отговорът, заедно с почти всички други книжа – 104 листа, представляващи преписката по настоящото дело, са останали пришити към гр.д. № 86/2021 г. на Сливенския окръжен съд, том II, стр. 110 – 213, вместо администриращият съд да ги комплектува надлежно и изпрати във ВКС). Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е недопустима. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила и неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение, което се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Производството по гл. X. ГПК не подменя редовния инстанционен контрол, нито е нова, поредна инстанция за проверка правилността на съдебното решение. По същество молителят се обосновава с твърдения за необоснованост във фактическите изводи на съдилищата по съществото на спора, както и за необсъждане на свидетелските показания с други данни по делото, което изобщо не може да обоснове основание по която и да е от хипотезите на чл. 303-304 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Твърдението, че един от свидетелите е потвърдили неистина пред съда, не е и установено по съответния начин, като е недопустимо в настоящото производство съдът да събира доказателства и сам да установява осъществен ли е фактическият състав на чл. 290, ал. 1 НК. Следва да се допълни относно твърдението, че Д. С. има присъда за документни престъпления, а пред съда, който го е разпитал, заявил, че не е бил осъждан – това няма отношение към изложеното от него относно релевантните по спора факти, в качеството на свидетел по гражданското дело. Съдържанието на тази част от молбата за отмяна няма как да бъде отнесено към някоя от хипотезите по чл. 303 ГПК. Същото се отнася и до С. И., която е страна по делото, и няма как по отношение на нейни твърдения по гражданския спор, да бъде отнесено основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК. Няма твърдения за извършено от С. И. престъпление, а и в настоящото производство това би имало значение, само, ако именно с оглед престъпното деяние е постановен резултата по влязлото в сила решение и престъплението е установено по надлежен ред, за което на съда са представени съответните доказателства - влязла в сила присъда по наказателно дело, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК; касае се за редовност на молбата по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК (изрично в мотивите на ТР №7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). При така изложеното, молбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Д. П. следва да заплати на ответниците по молбата сторените съдебноделоводни разноски за производството – 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, удостоверено с договор, пришит на стр. 200 по гр.д. № 86/2021 г. на Сливенския окръжен съд, том II. Мотивиран от горното, съдът