Определение № 8002 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2928/2026 г.

Производството по реда на чл. 229-236, вр. чл. 200 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Г. Г. от гр. Лом срещу определение № 4096 от 01.02.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 273/2026 г. С обжалваното определение е отхвърлена жалбата на Г. Г. Г. срещу решение № 254 от 10.09.2025 г. по преписка № 294/2025 г. на Комисия за защита от дискриминация – петчленен разширен заседателен състав. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е нищожно, тъй като е лишено от законова опора. Излага съображения и за неговата неправилност. Счита, че изобщо от Комисия за защита от дискриминация (КЗД) не е следвало да му бъдат давани указания, както и, че комисията е длъжна самостоятелно да установи наличието на защитени признаци, дори той да не ги е описал и формулирал кои са те. Твърди дискриминация и неравно третиране от Народното събрание (НС), Министерски съвет (МС), Върховен касационен съд (ВКС), Върховен административен съд(ВАС), Софийски градски съд (СГС), Административен съд София-град (АССГ), Софийски апелативен съд (САС), хора от гилдията и др. Иска КЗД, да установи деликт и да направи законодателни предложения пред различни органи. Излага доводи, че с бездействието се стига до противоречие с правото на Съда на Европейския съюз (СЕС). Не претендира съдебни разноски. Ответникът по частната жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт А. Бешков оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Освен нейната неоснователност излага довод, че тя е недопустима, тъй като не е приподписана от адвокат или юрисконсулт. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Не претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – участник в административното производство и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Неоснователно е възражението от процесуалния представител на КЗД, че частната жалба е недопустима, тъй като не е приподписана от адвокат или юрисконсулт. В случая приложение намира Тълкувателно решение № 5 от 25.06.2024 г. на ВАС по т. д. № 5/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно което за частните жалби срещу определения на административните съдилища, постановени в производства по чл. 68 от Закона за защита от дискриминация, не се дължи държавна такса съгласно чл. 235а от Административнопроцесуалния кодекс. Според нормата на чл. 212, ал 2 от АПК касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. В случая частният жалбоподател е освободен от заплащане на държавна такса поради което не дължи и приподписване на жалбата от адвокат или юрисконсулт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено, че административното производство пред КЗД е образувано по подадена жалба, многократно уточнява от Г. Г. Г. по указания на председателя на КЗД, относно дискриминация по признаци "лично положение", "обществено положение", "образование", "убеждения", "възраст", "имуществено състояние" и "гражданство" осъществена от: Народното събрание, което не е забранило и регламентирало възможност Върховният касационен съд и Върховният административен съд да разглеждат дела срещу себе си; Върховен касационен съд, който разглежда дела срещу себе си; Административен съд София-град, който разглежда искови молби на едни лица, а на други, включително на жалбоподателя, изпраща по подсъдност на общия съд; Софийски градски съд, който уважава искови молби срещу ВКС на едни лица, а на други, включително на жалбоподателя, отхвърля бланкетно; Софийски апелативен съд, който присъжда обезщетения в различен размер на различни лица. С разпореждане № 1105/15.07.2025 г. на председателя на Комисия за защита от дискриминация е образувана преписка № 294/2025 г. по описа на КЗД за производство по глава Четвърта от ЗЗДискр, която е разпределена на петчленен състав. С Решение № 254/10.09.2025 година на Комисия за защита от дискриминация – петчленен разширен заседателен състав е прекратено производството по преписка № 294/2025 година и е оставена без разглеждане жалба с вх. № 44-00-2471/25.07.2024 г. по описа на КЗД и допълнения към нея с вх. № 44-00-3661/18.11.2024 г., с вх № 44-00-496/10.02.2025 г.; с вх. № 44-00505/12.02.2025 г., с вх. № 44-00-1044/21.03.2025 г., вх. № 44-00-1586 от 29.04.2025 г. и с вх. № 44- 00-2641 от 07.07.2025 г., подадени от Г. Г. Г.. От административния орган са изложени мотиви, че жалбата касае правораздавателната дейност на съда и законодателната дейност на Народното събрание, а КЗД не може да контролира влезли в сила решения и няма законодателна инициатива. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗЗДискр, защитата от дискриминация се реализира единствено при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи, т. е КЗД е компетентна да установи наличието на дискриминация единствено в случаите, когато неравното третиране е извършено спрямо жалещото се лице във връзка с упражняването от негова страна на субективните му права и законни интереси. За да отхвърли подадената жалба административният съд е приел, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК – наличие на други специални изисквания установени със закон, както и, че са правилни изводите на административния орган, че не са налице твърдения за неравно третиране, по които да е компетентна да се произнесе КЗД, поради което законосъобразно е оставена без разглеждане жалбата. Определението е валидно, допустимо и правилно. Несонователен е доводът на частния жалбоподател, че определението е нищожно тъй като е лишено от законова опора. До нищожност на съдебен акт водят изключително тежки пороци или във формата, или в правораздавателната власт на съда, или в изразената в съдебното определение воля, каквито наведените от частният жалбоподател пороци не се установяват. Настоящият съдебен състав, изследвайки предмета и съдържанието на оспореното определение на АССГ, намира, че съдебният акт е постановен от компетентен при правилата на родовата и местна подсъдност съд, от законен състав, в писмена форма и при валидно формирана и ясно изразена воля. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е решение на КЗД, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК субсидиарно приложим във вр. с чл. 70 ЗЗДискр., е прекратено производството по преписка № 294/2025 г. на КЗД и е оставена без разглеждане жалбата на Г. Г.. Административният орган е приел, че е налице отрицателна процесуална предпоставка за стартиране на производството. В тази връзка е изложил съображения, че Комисията не разполага с правомощие по закон да се произнася по направените претенции. Тези съображения за недопустимост на производството административният орган е подвел под нормата на чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК - наличие на други специални изисквания, установени със закон. В случая правилно административният съд в постановения от него акт е разгледал предпоставките визирани в нормите на чл. 52 от ЗЗДискр и чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК уреждащи хипотезите за недопустимост на производството и основанията за прекратяването му. Като изводите са законосъобразни. Правилни са изводите на съда, относно жалбата /сигнала/ срещу Народното събрание по повод липсата на изрична уредба за разглеждане на делата срещу ВКС и ВАС, че в жалбата не се твърди конкретно нарушение на антидискриминационното законодателство. Видно от приложената по делото административна преписка е, че многократно на Г. е давана възможност да направи уточнения по жалбата, за да може да формулира състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, допуснато от Народното събрание. Но той не е успял да стори това. Напротив от неговите искания се установява, че той чрез сезиране на КЗД посредством твърдения за неравно третиране се опитва да иска изменение на процесуални закони и установен процесуален ред, регламентиращ и уреждащ образуването, разглеждането и прекратяването на делата и повдигнатите с тях правни спорове. Желанието му е да използва комисията да започне законодателна инициатива, приписвайки й правомощия, каквито тя по закон няма и не разполага с тях. Същото се отнася и до искането му тя да установи деликт, вреда за чието признаване и доказване има регламентиран, точен и ясен правен ред извън нейната компетентност. Верни са и изводите на съда, че твърдените от Г. Г. извършени от съдилищата дискриминационни нарушения касаят не действия на съответния съд - АССГ, СГС, САС и ВКС, като юридически лица, а постановени актове – определения за изпращане на дела по подсъдност или решения по искови молби, от различни съдебни състави, които съгласно чл. 214 ЗСВ не могат да бъдат ответници в административно производство. В правомощията на съда, като институция и като ЮЛ не са да въведе вътрешни процедури или правила относно правораздавателната дейност на отделните съдии, те са абсолютно независими и се подчиняват само на закона и вътрешното си убеждение /чл. 117, ал. 2 КРБ/ и всяка намеса в постановените от тях актове е абсолютно недопустима и противоконституционна. С оглед на гореизложеното, правилно е приетото от административния орган и от административния съд, че не са налице твърдения за неравно третиране, по които да е компетентна да се произнесе КЗД, поради което жалбата законосъобразно е оставена без разглеждане. Не се кредитират останалите възражения в частната жалба. Тези доводи са относими към разглеждане спора по същество, а не към допустимостта на жалбата пред КЗД, какъвто е предмета на настоящото производство. С оглед изложеното, оспореното определение като валидно, допустимо и правилно като резултат, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение