Определение № 60442 от 30.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2240/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от управителя на „Бардгруп “ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение № 60290 от 04.08.2021 г. по ч.т.дело №1016/2021 г. на ВКС, Първо т.о, с което е оставена без уважение молбата на същата страна за предоставяне на правна помощ за обжалване на определение №60249/30.06.2021 г. по ч.т.д.№1016/2021 г. по описа на ВКС, Първо т.о., в частта, с която е оставена без разглеждане ЧКЖ срещу определение №11844/12.08.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1824/2020 на САС. Частният жалбоподател развива оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Счита, че неправилно въззивният съд се е произнесъл по молбата от негова страна като е отказал да предостави правна помощ,състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита по чл.94 ГПК за извършване на процесуални действия по обжалване на определение №60249/30.06.2021 г. по ч.т.д.№1016/2021 г. по описа на ВКС,Първо т.о. Позовава се практика на СЕС:Решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09. Моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата по чл.95 ГПК да бъде уважена. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2, изр.2 ГПК във връзка с чл.95 ал.5 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС,Първо т.о. е приел, следното: Производството по ч.т.д. № 1016/2021г. на ВКС,I т.о. е образувано по частни касационни жалби на осн. чл.274, ал.3 ГПК от „Бардгруп“ЕООД и от „Маверик груп“АД срещу определение № 11844/12.08.2020г. по в.ч.гр.д. № 1824/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №5170/03.10.2019г. по т.д. № 33/2019 г. на СГС за недопускане на главно встъпване на „Маверик груп“АД, действащ като субституент на „Полисан“АД и приемане за съвместно разглеждане в това производство на предявения от „Полисан“АД срещу „УниКредит факторинг“ЕАД иск за заплащане на сумата 1 389 668,07 лева и на предявения от „Полисан“АД срещу „Бардгруп“ЕООД иск за установяване, че „УниКредит факторинг“ЕАД следва да заплати същата сума на „Полисан“АД. С определение № 60249/30.06.2021г. по делото на ВКС,I т.о. е прието, че частната касационна жалба на „Бардгруп“ЕООД е подадена от страна, която няма правен интерес от това обжалване – ответник по първоначалния иска в процес, в който друго лице иска да встъпи главно. Съставът на ВКС се е позовал на приетото в т.9б от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, че определението на първоинстанционния съд, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице е преграждащо – налице е преграждане на производството по отношение на предявените от главно встъпилото лице искове срещу първоначалните страни. Следователно главно встъпващото лице има правен интерес да защити в едно производство претендираните от него самостоятелни права върху предмета на спора срещу ищеца и ответника по първоначалния иск. Главните страни- ищец и ответник, нямат правен интерес да обжалват това преграждащо определение, тъй като при допускане на главно встъпване те биха се явили в качеството на ответници по исковете на главно встъпилото лице. Ето защо частната жалба на „Бардгруп“ЕООД е оставена без разглеждане като недопустима. Това определение е съобщено на „Бардгруп“ЕООД на 26.07.2021г. и в срока за подаване на частна жалба по чл.274, ал.2 ГПК дружеството е поискало предоставяне на правна помощ по реда на чл.95 ГПК. При преценка основателността на молбата по чл.95 ГПК, съставът на Първо т.о. на ВКС се е позовал на следните съображения: Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /определение от 13.06.2012г. по дело С–156/12, GREP /FreistatBayern/ принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата, респ. за възлагането на адвокатска защита. На база цитираното решение на СЕС, според съдебния състав на Първо т.о., в случая, преценката за основателност на молбата по чл.95 ГПК следва да обхваща следните факти: Правната помощ е поискана с оглед подаване на частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК, т.е. за извършване на правно действие, което не налага изрично /както е при частната касационна жалба по чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 и 2 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.284, ал.2 ГПК/ приподписване от адвокат. Молителят сам, без да представи доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение, е оттеглил пълномощията по делото, които е дал на представлявалия го редовно до този момент юрисконсулт /приложено към молбата по чл.95 ГПК уведомление за оттегляне на упълномощаване/. В молбата единствено се навеждат доводи за допустимост на искането за предоставяне на правна помощ на търговско дружество, без се излагат каквито й да е конкретни твърдения и доказателства за тях, релевантни за преценка на обстоятелствата относно възможността на юридическото лице да ангажира адвокатска защита. Поради изложеното, според съдебния състав на Първо т.о. на ВКС, молбата по чл.95 ГПК е неоснователна. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. напълно споделя изложените по-горе съображения, което съответства и на практиката на СЕС: както на цитираното в обжалвания акт определение от 13.06.2012г. по дело С–156/12, GREP /FreistatBayern/, така и на соченото в ЧЖ Р. на СЕС дело С-279/09. Наведеното в настоящата ЧЖ изричното оплакване, че съдът е следвало да отчете единствено обстоятелството, че в случая липсва упълномощен процесуален представител на обжалващия и това представлява ограничение на правото му на достъп до съдилищата и затруднява сериозно същото при защита на интересите му чрез обжалване на конкретното определение, с което е оставена без разглеждане ЧКЖ, и въз основа единствено на това, съдът е следвало да уважи молбата и да предостави правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита по чл.94 ГПК за извършване на процесуални действия по обжалване на това определение, е неоснователно. В това отношение, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. напълно споделя изложените в мотивите на обжалваното определение, съображения, че правната помощ е поискана с оглед подаване на частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК, т.е. за извършване на правно действие, което не налага изрично извършването на това процесуално действие от адвокат, както и че самият молител-търговско дружество сам се е поставил в положение да не се представлява от процесуален представител, като е оттеглил пълномощията по делото, които е бил дал на представлявалия го редовно до този момент юрисконсулт, без да представи доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение с последния, нито за влошаване на собственото си и/или това на едноличния собственик на капитала финансово положение. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди като правилно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение