Определение № 1794 от 10.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3024/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение10.04.2025 г.докладчик Ерик Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба /„възражение“/ на И. К. Г., за изменение на определение № 681/13.02.2025 г. по гр.д.№ 3024/2024 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., в частта му за разноските. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл.248 ГПК. Образувано по молба /„възражение“/ на И. К. Г. за изменение на определение № 681/13.02.2025 г. по делото, постановено по реда на чл.288 ГПК, което не допуска касационно обжалване на решение № 53/12.03.2024 г. по в.гр.д.№ 462/2023 г. на Апелативен съд Велико Търново и са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5900 лева, които И. К. Г. следва да заплати на А. Ц. А.. Според молителя, договореното адвокатско възнаграждение е прекомерно и иска да бъде намалено до посоченото в чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. В писмено становище А. Ц. А., чрез адвокат Д. И. от АК – Русе, оспорва молбата, като твърди, че е недопустима поради липса на представен списък по чл.80 ГПК и е неоснователна, тъй като молителят е заплатил възнаграждение в същия размер, според представения по делото договор за правна защита и съдействие. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК поради което е процесуално допустима. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че правото на възражение по чл.78, ал.5 ГПК срещу претендирания размер на адвокатското възнаграждение не се преклудира, ако насрещната страна не е имала възможност да се запознае и вземе становище по направеното искане за разноски, преди приключване на делото в съответната инстанция. Ето защо, представянето на списък по чл.80 ГПК, не е процесуална предпоставка за допустимост на предявеното искане, тъй като не се иска изменение на сторените от молителя разноски, а намаляване размера на присъденото в полза на насрещната страна възнаграждение за адвокатска защита. След като касационното производство е приключило в закрито съдебно заседание, а молителят не е уведомен за претендираните разноски с отговора на касационната жалба, възражението по чл.78, ал.5 ГПК е допустимо да бъде направено в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, обаче, молбата е неоснователна. В мотивите към т.3 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС приема, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минимални размери в НМРАВ, само по себе си, не е основание да се приеме, че същото е прекомерно. Прекомерност е налице тогава, когато се установи несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в размер на 5900 лева не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на правния спор и неговият предмет – с цена на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - 29 200 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.