Определение № 1821 от 24.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 202/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Г., роден на [дата]., гражданин на Грузия, чрез адв. Станимиров, срещу Разпореждане № 5725/13.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1404/2024г. по описа Административен съд - Хасково, с което е отхвърлено искането му за прекратяване на действия по задържане на лек автомобил BMW 520D XDRIVE, с рег. [номер], шаси WBA51BL010WX29595, осъществявани от митническата администрация на ТД Митница Бургас. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в случая не е налице нарушение на Регламент /ЕО/ 2024/1865, което да обосновава задържане на процесния автомобил, който е свободен за износ, закупен е редовно и може да се изнесе, тъй като не подлежи на ограничения. Сочи се, че съдът не е съобразил какъв е документът за номерата и регистрацията на МПС, защото това са временни номера по временна регистрация, като срокът им е до 25.09.2024 г. и се отнасят за превозването на автомобила до собственика му в Грузия. На следващо място, съдът не е отчел значителната продължителност на извършваната от митническите органи проверка, както и че целта на задържането на автомобила не е легитимна. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който административният орган бъде задължен да върне задържаната стока. Ответникът – директор на ТД Митница Бургас, чрез пълномощник, изразява подробно мотивирано писмено становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила обжалваното разпореждане. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 254, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Искането за защита пред първоинстанционния съд по реда на чл. 250 АПК е срещу действия на митнически служители по задържане на стока – лек автомобил, за които се твърди, че са осъществени без правно основание. Административният съд е приел за установено, че процесният автомобил е фактически задържан на 02.09.2024г. при извършената му митническа проверка. Констатирано е от митническите служители, че за автомобила е представена износна декларация, а водачът му е беларуски гражданин с адрес в Република Беларус и е посочен като собственик в регистрационния талон на превозното средство. Същевременно е представена фактура с посочен купувач - друго лице, грузински гражданин, която е издадена след задействане на износа. Въз основа на тези данни за митническите органи са възникнали съмнения за истинността на декларираното в MRN 24DE588041151644В7 от 26.08.2024г. относно държавата - изпращач и държавата на получаване, както и относно това кой е действителният получател на превозното средство и дали същият не е установен в Беларус, т.е. съмнения за нарушения на митническото законодателство и за заобикаляне на забраните за износ, предвидени в Регламент /ЕО/ №765/2006 на Съвета от 18 май 2006. Поради това с Разпореждане № 32-996095/05.09.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас е разпоредено превозното средство да остане под митнически надзор до приключване на проверките по спазване на митническото законодателство на основание чл. 158, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Въз основа на установените факти и като е съобразил регламентираното с чл. 1бб, § 1 от Регламент /ЕО/ 2024/1865 на Съвета от 29 юни 2024г., с който е изменен Регламент /ЕО/ №765/2006 на Съвета от 18 май 2006 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Беларус и участието на Беларус в руската агресия срещу Украйна, административният съд е формирал извод, че възникналите у митническите органи съмнения за нарушения на митническото законодателство и за заобикаляне или опит за това, на забраните за износ, предвидени в Регламент /ЕО/ №765/2006 на Съвета от 18 май 2006, безспорно изискват извършването на проверка, която да установи основателни ли са те или не. Последното налага процесният автомобил да остане под митнически надзор, чието осъществяване е основна функция на митническите органи съгласно чл.15, ал.2, т. 1 от ЗМ като с оглед дефиницията на чл. 5, пар. 27 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническият надзор включва и дейността за осигуряване спазването на забраните и ограниченията по Регламент /ЕО/ №765/2006. В писмено заявление от ответника в настоящото производство се посочва, че в ТД Митница Бургас са постъпили доказателства по линия на международното сътрудничество от властите на Федерална република Германия. Приложена е писмена информация от немската митническа администрация, съгласно която след проверка от компетентната Главна митница Карлсруе, се потвърждава верността на износна декларация с MRN 24DE588041151644В7 от 26.08.2024 г. На следващо място директорът на ТД Митница Бургас заявява, че контролните действия на митническите органи по проверката продължават, като са изпратени писма до D. G. /Д. Г./ и H. D. /Х. Д./, на основание чл. 5 и чл. 6 от Закона за митниците, с които посочените лица са задължени да предоставят информация и доказателства за договорните отношения между тях, с оглед твърденията, че Х. Д. действа като превозвач на стоката. Изискано е предоставяне в оригинал или заверено копие пълномощно от 21.08.2024г. от Д. Г., с което упълномощава Х. Д. да му предостави автомобила и да подписва документи и извършва процедури от името на пълномощника. Посочено е, че предоставянето на информация и доказателства от заинтересованите лица, е необходимо с оглед установяване дали действителния получател на стоката е Д. Г., както е посочено в декларацията за износ. Разпореждането е недопустимо. Съгласно чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не произтичат от сочените основания. В случая прцесният лек автомобил е задържан от митническите служители в изпълнение на Разпореждане № 32-996095/05.09.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което е разпоредено превозното средство да остане под митнически надзор до приключване на проверките по спазване на митническото законодателство на основание чл. 158, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посоченият акт притежава характеристиките, предвидени с чл. 21, ал. 1 АПК, доколкото представлява изрично волеизявление на административен орган, с което непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани. Следователно, действията на митническите служители по задържане на процесния автомобил се основават на административен акт, което обуславя извод за недопустимост на искането за защита срещу действията, основани на административен акт, по реда на чл. 250 АПК. Като не е съобразил липсата на всички елементи от фактическия състав на защитата по посочения ред и е разгледал искането по същество, административният съд е постановил недопустимо разпореждане, което следва да бъде обезсилено. По гореизложените съображения искането, подадено от Д. Г. за прекратяване на действия по задържане на лек автомобил BMW 520D XDRIVE, с рег. [номер], осъществявани от митническата администрация на ТД Митница Бургас, като недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане и производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора в полза на ответника се следват разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,