Решение № 848 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2025 г.

Производството е образувано по искане за отмяна на влязло в сила решение № 2065 от 04.03.2025 год., постановено по административно дело № 6848 по описа за 2024 година на Върховен административен съд с правно основание чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс. Подадено е искане от „Инвест 2020“ АД, гр. София, чрез изпълнителния директор А. Мянева, за отмяна на посоченото решение на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 5 от АПК с твърдение за необходимост от съобразяване с допълнително представени към молбата писмени доказателства, както и допуснато нарушение на правото на защита на дружеството. Иска се отмяна на описаното решение. По делото е представено писмено становище от 03.11.2025 година на директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт И. Панова, в което се поддържа допустимост на искането но по същество - неоснователност, тъй като не са налице основанията за отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбите на чл. 237 и следващите на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, преценява следното: Искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 2065 от 04.03.2025 година, постановено по административно дело № 6848 по описа на Върховен административен съд за 2024 година, първо отделение се отменя Решение № 2791 от 25.03.2024 год., постановено по адм. д. № 2902/2021 год. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Инвест 2020“ АД против ревизионен акт № Р-16001620004464-091-001 от 10.06.2021 год., поправен с РА № П-22221421115493-003-001 от 01.07.2021 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 485 от 10.09.2021 год. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"– Пловдив при ЦУ на НАП в частта, в която на „Инвест 2020“ АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 64 623,94 лева /главница и лихви/ по фактури № 25 от 29.01.2020 год., № 24 от 24.01.2020 год., № 0000000046 от 10.08.2020 год., № 0000000048 от 28.09.2020 год., издадени от „ММК Консулт 2019" ЕООД, по фактура № 76 от 16.10.2017 год. и фактура № 77 от 01.11.2017 год., издадени от „Инвест Груп 2012" ЕООД, по фактури № 21 от 07.06.2019 год., № 35 от 14.06.2019 год. и № 67 от 30.06.2019 год., издадени от „ТСМ Груп 2019“ ЕООД, по фактура № 8 от 05.02.2020 год., издадена от „Алма 54“ ЕООД, по фактури № 1 от 03.08.2018 год. и № 3 от 10.10.2018 год., издадени от „Венита Трейд 2018" ЕООД и по 18 бр. фактури от м.07.2019 год. до м. 12.2019 год., издадени от „Сими 2019“ ЕООД, както и в частта на разноските за разликата над 1700 лева и вместо него е отменен ревизионен акт № Р-16001620004464-091-001 от 10.06.2021 год., поправен с РА № П-22221421115493-003-001 от 01.07.2021 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 485 от 10.09.2021 год. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"– Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която на „Инвест 2020“ АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 64 623,94 лева /главница и лихви/ по фактури № 25 от 29.01.2020 год., № 24 от 24.01.2020 год., № 0000000046 от 10.08.2020 год., № 0000000048 от 28.09.2020 год., издадени от „ММК Консулт 2019" ЕООД, по фактура № 76 от 16.10.2017 год. и фактура № 77 от 01.11.2017 год., издадени от „Инвест Груп 2012" ЕООД, по фактури № 21 от 07.06.2019 год., № 35 от 14.06.2019 год. и № 67 от 30.06.2019 год., издадени от „ТСМ Груп 2019“ ЕООД, по фактура № 8 от 05.02.2020 год., издадена от „Алма 54“ ЕООД, по фактури № 1 от 03.08.2018 год. и № 3 от 10.10.2018 год., издадени от „Венита Трейд 2018" ЕООД и по 18 бр. фактури от м.07.2019 год. до м. 12.2019 год., издадени от „Сими 2019“ ЕООД. Оставено е в сила Решение № 2791 от 25.03.2024 год., постановено по адм. д. № 2902/2021 год. по описа на Административен съд - Пловдив в останалата му част. Върховният съд е приел, че първата инстанция не е съобразила обстоятелството, че спорните фактури с предмет финансови, консултантски и счетоводни услуги, издадени от „Ди Енд Ем Феър Комерс“ ЕООД, „Интернешънъл Билдинг Строй“ ЕООД, „Инвест Груп 2012" ЕООД, „Делфина 77" ЕООД, „Алфа Програм Консулт" ЕООД и „ТСМ Груп 2019“ ЕООД са съпътствани от формални приемо - предавателни протоколи, без конкретизация за извършената услуга. Счел е, че по делото не са налични сключени договори за услугите, от които да се установи възникването на облигационна връзка между възложителя и изпълнителя, за да бъде индивидуализиран предметът на услугите, параметрите, условията и реда за изпълнение. Прието е, че липсват доказателства за ангажираност в брой часове във връзка с вида на съответната услуга, вкл. не е представена и водената кореспонденция по email или по др. начин. Съдът е намерил, че издадените процесни фактури от гореописаните доставчици са с неясен предмет и не могат да се обвържат с конкретните договори, проверявани през ревизирания период. Позовал се е на решението на Съда на ЕС от 8 май 2013 год. по дело С-271/2012, P. T. SA. Като е приел за недоказана реалността на доставките, направил е извода, че не се пораждат права за данъчно задълженото лице. Искането в настоящето производство за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е с посочено правно основание – чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК – нови доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Към искането са представени: 1. Уведомително писмо на "Инвест 2020" АД, изпратено до доставчиците на електронната им поща и доказателства за изпращането им; 2. Отговор на доставчиците чрез управителя им от 31.05.2025 год. с приложени документи: - Аналитична подсметка 411-1 за клиент "Инвест 2020" АД за периода 01.01.2017-31.12.2017 год. на "Инвест груп 2012" ЕООД от дата 31.12.2017 год.; Аналитична подсметка 411-1 за клиент "Инвест 2020" АД за периода 01.01.2018 год.-31.12.2018 год. на "Инвест груп 2012" ЕООД от дата 31.12.2018 год. и Работни справки 44 броя за периода 01.01.2017 год. - 17.07.2018 год.; - Аналитична подсметка 411-1 за клиент "Инвест 2020" АД за периода 01.01.2018 год. - 31.12.2018 год. на "Делфина 77" ЕООД от дата 31.12.2018 год.; Аналитична подсметка 411-1 за клиент "Инвест 2020" АД за периода 01.01.2019 год. - 31.12.2019 год. на "Делфина 77" ЕООД от дата 31.12.2019 год. и Работни справки 24 броя за периода 01.08.2018 год. - 22.05.2019 год.; - Аналитична подсметка 411-1 за клиент "Инвест 2020" АД за периода 01.02.2020 год. - 30.09.2020 год. на "Алфа програм консулт" ЕООД от дата 30.09.2020 год. и Работни справки 15 броя за периода 14.01.2020 год. - 30.09.2020 год. Предвид така представените доказателства, настоящата инстанция приема, че те не променят фактическата обстановка, установена в производството пред Върховния административен съд, както и изведените правни изводи. Лицето, от които изхождат документите не ги е представило в първоинстанционното производство, въпреки, че са били изискани по делото. С. Х., който сега представя новите доказателства, е бил разпитван като свидетел по делото в Пловдивския административен съд и е заявил, че не е изготвял доклади, както и че проучването можело да отнеме значителен период от време. Изводът е, че не са нови доказателствата, които страната е могла да представи в производството по обжалване на ревизионния акт. В случая, при съпоставка между представените с молбата за отмяна доказателства и тяхната съвкупност от другите налични по делото, може да се направи извод, че те са новосъздадени, за да носят някакъв тип информация. Същата е неотносима към мотивите по отношение на фактите на Върховната инстанция, формирали крайния извод за неоснователност на жалбата срещу ревизионния акт. Разпоредбата на чл.237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс уреждат извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове в административното производство. С оглед основния принцип на стабилност на съдебните актове, предпоставките за прилагане разпоредбите на отмяната са изключително лимитативно изброени. Изисква се много прецизна и внимателна преценка относно твърденията на искащите отмяна и представените от тях доказателства. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай, при тези твърдения и данни, искането за отмяна на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Неоснователно се явява и искането за отмяна с посочено основание чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК. Съгласно тази разпоредба влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно, текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. За да е налице цитираното основание, трябва да е осъществен някой от лимитативно съдържащите се факти в разпоредбата. В искането за отмяна, с което е сезирана настоящата инстанция, не се твърди което и да е от изброените обстоятелства. Молителят се позовава на неучастието на трети страни в производството пред съда, образувано по негова жалба срещу съставения му ревизионен акт. Съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК при разглеждане на жалба срещу ревизионния акт се призовават решаващия орган и жалбоподателя, като законодателят не е предвидил възможност за участие на заинтересовани страни. Поради това, противно на наведените в молбата твърдения, не представлява нарушение на правото на защита на ревизираното лице неконституиране на заинтересовани страни, негови доставчици, в производството. Следва да се отбележи, че изложените от дружеството - искател конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна, най-общо съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. По отношение възражението в молбата за отмяна, че касационната инстанция не се е произнесла по твърдението за нищожност на Ревизионния акт – настоящият петчленен състав намира, че това не е така. Тричленният състав на Върховния административен съд е обсъдил възражението за нищожност. Съобразил е съвкупния анализ на доказателствата и с оглед заключението на СТЕ е установил, че РА, РД и ЗВР са действителни, включително заради подписването им с валидни електронни подписи и отсъствието на пороци в квалифицираните удостоверения на електронните подписи. Позовал се е на разпоредбата на чл. 28, т. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 год. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразил е посоченото в Директива 1999/93/ЕО предвиждащо, че квалифицираните удостоверения за ел. подписи следва да отговарят на изискванията, предвидени в Приложение І, а чл. 28, т. 2 от Регламента. Разпоредбата гласи, че квалифицираните удостоверения за ел. подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в Приложение І. /В Приложение І, б. „в“. Предвидено е, че квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат най-малко името на титуляря, но никъде не е предвиден изискване за посочване на ЕГН на титуляря на КЕП/. С оглед разпоредбата на чл. 28, т. 3 квалифицираните удостоверения за електронни подписи могат да включват допълнителни незадължителни специфични данни, каквито в настоящия случай фигурират и съгласно изр. второ тези данни не засягат оперативната съвместимост и признаването на квалифицираните електронни подписи. По категоричен се установява наличието на свързаност между белезите, индивидуализиращи съответния служител и издадения КЕП. По изложените съображения, молбата на „Инвест 2020“ АД, гр. София за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 2065 от 04.03.2025 год., постановено по административно дело № 6848 по описа за 2024 година на Върховен административен съд с правно основание чл.239, ал.1, т. 1 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс се явява неоснователна. На ответника се следват разноски в размер на 500 лв. за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия