Определение № 60289 от 30.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1337/2020 г.

Производството е по частна жалба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против определение № 3792/15.11.2019г. по т.д № 696/2018г. на САС, с което: 1/е допълнено решение № 1269/28.05.2019г. по т.д.№ 696/2018г. на Софийски апелативен съд като в края на диспозитива, с който се потвърждава решение №3524/ 20.05.2014г. по т.д. № 2548/2011г. на СГС се прибавя “както и в частта на разноските“; 2/ е изменено решение № 1269/28.05.2019г. по т.д.№ 696/2018г. на Софийски апелативен съд в частта на дължимите от „Райфайзенбанк /България/“ЕАД разноски на Д. Д. С. пред САС и ВКС и на адв.Т. като повереник на Д. С. пред ВКС; 3/ е допълнено решение № 1269/28.05.2019г. по т.д.№ 696/2018г. на Софийски апелативен съд в частта на разноските, дължими от „Райфайзенбанк /България/“ЕАД на Р. Д. Д. и на И. М. В. пред САС и ВКС. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Писмен отговор е постъпил от ответника А. В., който счита, че законосъобразно СГС е присъдил по реда на чл.248 ГПК с определение от 04.07.2014г. по гр.д. № 2548/2011г. сумата от 23 424лв., направени от него разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция. Съответно правилно САС с определение № 3792/15.11.2019г. по т.д № 696/2018г. е допълнил решение № 1269/28.05.2019г. по т.д.№ 696/2018г. на САС и като краен резултат е потвърдил решение №3524/ 20.05.2014г. по т.д. № 2548/2011г. на СГС, изменено с определение от 04.07.2014г. по с.гр.д. в частта на разноските, дължими от банката на А. В. за първа инстанция. В писмения си отговор ответникът по частната жалба Д. С. поддържа становище за неоснователност на същата. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна в преклузивния срок. С оглед изхода от спора по т.д. № 1338/2020г. на ВКС, I т.о. и постановеното решение по чл.290 ГПК с окончателен акт е отменено както решение № 1269/28.05.2019г. по т.д.№ 696/2018г. на САС, така и потвръденото с него решение №3524/ 20.05.2014г. по т.д. № 2548/2011г. на СГС, включително и в частта на всички присъдени по тях /и по реда на чл.248 ГПК/ разноски в полза на Р. Д. Д., И. М. В. и Д. Д. С.. Следователно частната жалба е останала без предмет в посочената част и следва да се остави без разглеждане. В останалата част на частната жалба срещу определение № 3792/15.11.2019г. по т.д № 696/2018г. на САС в частта, с която е допълнено решение № 1269/28.05.2019г. по т.д.№ 696/2018г. на Софийски апелативен съд като в края на диспозитива, с който се потвърждава решение №3524/ 20.05.2014г. по т.д. № 2548/2011г. на СГС се прибавя „както и в частта на разноските“ в полза на А. В., настоящият състав на ВКС намира следното: С решение №3524/ 20.05.2014г. по т.д. № 2548/2011г. на СГС е отхвърлен искът по чл.422 ГПК срещу А. В., като по реда на чл.248 ГПК с определение от 04.07.2014г. по гр.д. № 2 548/2011г. на СГС е допълнено решение №3524/ 20.05.2014г. по т.д. № 2548/2011г. на СГС и в полза на ответника са били присъдени разноски в размер на 23 424лв. При първото разглеждане на делото от въззивния съд – по т.д. № 1714/2015г., САС е констатирал, че е сезиран и с частна жалба от „Райфайзенбанк /България/“ЕАД, инкорпорирана в молба вх. № 95865/07.08.2014г. / л.406 от делото на СГС/, поради което я разгледал и като резултат е обезсилил определение 04.07.2014г. по гр.д. № 2 548/2011г. на СГС, като е оставил без разглеждане молбата на А. В. за изменение на решението в частта на разноските. С решение № 194/01.02.2018г. по т.д. № 84/2017г. на ВКС, II т.о. е било отменено решение № 1586/22.07.2016г. по т.д. № 1714/2015г., с което е потвърдено решение №3524/ 20.05.2014г. по т.д. № 2548/2011г. на СГС за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК и в частта на разноските и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, а с определение № 94/01.02.2018г. по ч.т.д. № 83/2017г. на ВКС,II т.о. е било отменено цитираното решение на САС и в частта с характер на определение за обезсилване на определение 04.07.2014г. по гр.д. № 2 548/2011г. на СГС и за оставяне без разглеждане на молбата на А. В. за изменение на решението в частта на разноските. Следователно с оглед отмяната на първото въззивно решение при новото разглеждане на спора от САС по т.д. № 696/2018г. въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и с частна жалба на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД срещу определение 04.07.2014г. по гр.д. № 2 548/2011г. на СГС. Горното налага извод, че произнасянето на САС с определение № 3792/15.11.2019г. по т.д № 696/2018г. на САС в частта, с която е допълнено решение № 1269/28.05.2019г. по т.д.№ 696/2018г. на Софийски апелативен съд като в края на диспозитива, с който се потвърждава решение №3524/ 20.05.2014г. по т.д. № 2548/2011г. на СГС се прибавя „както и в частта на разноските“ в полза на А. В. пред СГС, представлява по съществото си произнасяне по частната жалба на банката, инкорпорирана в молба вх. № 95865/07.08.2014г. Потвърдено е определението на СГС по чл.248 ГПК, с което се изменя първоинстанционното решение в частта на разноските, като са споделени доводите на А. В., обективирани и в молбите пред САС. Следователно настоящата частна жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Единственото оплакване е за недопустимост на въззивния акт, тъй като не е бил представен списък за разноските до приключване на последното с.з. пред СГС. С оглед официалното удостоверяване в протокола от с.з. на 14.02.2014г. за извършените пред съда процесуални действия, вкл. и за представяне на списък с разноските от пълномощниците на В., този факт е удостоверен с обвързваща доказателствена сила. Фактическата липса на списъка в пришитите към тази дата книжа не може да се вмени във вина на страната. Поради което не следва да се допуска касационно обжалване на определението на САС в частта, касаеща разноските в полза на А. В. пред СГС. Водим от горното, ВКС