Определение № 18 от 24.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2809/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2, във връзка с чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. К. И. чрез адв. К. Х., срещу определение № 41/21г. постановено по в.гр.д. 476/19г. на Русенски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлено искането на адв. Х. да се измени решението в частта на определеното и по чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, както и в частта, в която Н. И. е осъдена да плати на „Хели“ ООД разноски за първа инстанция по компенсация в размер на 2853,65лв.. Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за частично основателна относно дължимото възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА и за неоснователна в останалата част. Размерът на възнаграждението на адвоката на ищеца по чл. 38, ал.2 ЗА се определя спрямо уважената (с окончателния акт) част на иска. Искът е уважен окончателно за 38107лв., следователно адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба №1/2004г. е 830+3%.28107=1673лв. за първа инстанция. За втора инстанция възнаграждението следва да се определи спрямо сумата от 26667лв., защото за присъдената сума от 11440лв. първоинстанционното решение не е обжалвано. В този случай адвокатското възнаграждение е 830+3%.16667=1331лв. за втора инстанция. С определението си Русенски окръжен съд е присъдил на адв. Х. възнаграждение в размер на 1480,28лв. за първа инстанция и 941лв. за втора инстанция, следователно за първа инстанция следва да и се присъдят още 192,72лв., а за втора инстанция още 390лв.. Настоящият състав на ВКС намира за неоснователен доводът на адв. Х., че следва да се определи възнаграждение и за частта, в която искът е бил отхвърлен поради плащане на застрахователно обезщетение. Аргументът за неоснователност е, че възнаграждението и се определя само спрямо уважената, а не обратно-спрямо отхвърлената част от иска. Относно разноските за първа инстанция- направените от „Хели“ООД разноски са 4743лв.. Отхвърлената част от иска, с окончателния акт, е 61893лв., следователно има право на разноски за първа инстанция в размер на 2936лв.. Съответно ищцата има право на разноски пропорционално за уважената част- тя е направила разноски в размер на 182,50лв., искът е основателен за 38107лв.- има право на разноски за 69,54лв.. Русенският окръжен съд е присъдил по компенсация разноски в размер на 2853,65лв., поради което частната жалба в тази част е неоснователна. Неоснователно е възражението на Н. И., че имало влошаване положението на жалбоподателя, тъй като първата инстанция, когато е присъждала разноските е уважила възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а Русенският окръжен съд обратно- е оставил без уважение това възражение за прекомерност. Аргументът за неоснователност е, че съдът се произнася по разноските с окончателния си акт пропорционално спрямо уважената и отхвърлена част на иска. Въпреки, че решението на първа инстанция е влязло в сила в осъдителната част за 11440лв. като необжалвано, решението е било обжалвано в отхвърлителната му част, поради което въпросът за разноските пред първа инстанция не е бил окончателно решен. Когато този въпрос, за разноските, се решава от втората инстанция по същество, тя не е обвързана от извода на първата инстанция- че платеното възнаграждение на пълномощника на ответника е прекомерно. Настоящият състав на ВКС също счита, че делото е с фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО