Определение № 15 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 880/2012 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молбата на ЕТ П. П. К., упражняващ търговска дейност под фирма ” О.-2000-П.П.”, [населено място] за отмяна ,на осн. чл.303, ал.1, т.5 ГПК, влязлото в сила решение на Великотърновския районен съд от 15.07.2004 год., по гр.д.№ 463/2004 год., с което е осъден молителя, в качеството му на ответник, да заплати на ОБЩИНА ВЕЛИКО Т. сумите: 1010.34 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 19. 04. 2002 год., за периода 05.2002 -06.02.2004 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба- 17.02.2004 год. до окончателното и изплащане, 63.99 лв., обезщетение за забава, считано от изискуемостта на всяко вземане до датата на предявяване на иска -17.02.2004 год. и 80.00 лв. деловодни разноски. При обосноваване на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК молителят поддържа, че поради нарушение на процесуалното правило на чл.51, ал.4 ГПК не е бил редовно призован за проведеното по делото съдебно производство, поради което не е взел участие в същото и не е могъл да защити интересите си, като за постановеното срещу него осъдително решение на Великотърновския районен съд е разбрал едва в хода на започналото принудително изпълнение, чрез покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20127250400644 на ЧСИ В. Г., рег.№ 725 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд В. Т., получена лично на 25.06.2012 год.. Настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение,предмет на същата, подадена в канцеларията на Великотърновския районен съд на 18. 09. 2012 год. е в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Необходимото за произнасяне по същество на същата копие от горепосоченото изпълнително дело на ЧСИ рег.№ 725 на КЧСИ е приложено молбата и тъй като съгласно удостоверение на Великотърновския районен съд изх.№ 4730/28.06.2012 год., гр.д.№ 463/ 2004 год., по което е постановено решението, чиято отмяна се иска е унищожено през 2010 год. с изтичане срока на съхранението му, то същото не може да бъде приложено и не следва да бъде изисквано от първоинстанционния съд. Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.307, ал.1 ГПК