Определение № 252 от 15.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3198/2022 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на Й. М. Й. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 60204/ 25.11.2021 г. по гр.д.№ 3376/ 2020 г., с което, след като е отменено въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 642/ 2020 г. от 26.06.2020 г., е отхвърлен предявеният от Й. М. Й. срещу "Том Кларк" ЕООД, гр.София иск, квалифициран по чл.19 ал.3 ЗЗД - за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 30.12.2014 г., за покупко-продажба на недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], а именно: апартамент В /апартамент № 3/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор **** находящ се на сутеренния етаж /кота - 2,40 м/ в сграда с идентификатор *****, изградена в ПИ с идентификатор ****, за цена от 5 000 евро и Й. М. Й. е осъден да заплати на "Том Кларк" ЕООД деловодни разноски за цялото производство в размер на 2 544 лв. Молителят твърди, че е бил лишен от възможност да участва в производството по делото, тъй като не е бил редовно призован. При първото касационно разглеждане на делото, при което делото било върнато за ново разглеждане от въззивния съд, той подал молба с искане всички призовки и съобщения да му бъдат връчвани на адрес [населено място], кв.С., ул. „82-ра“ № 2,[жк], къща № 22. При новото разглеждане на делото от въззивния съд, както и при разглеждането на делото, по което е постановено решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 60204/ 25.11.2021 г. по гр.д.№ 3376/ 2020 г., той не бил призоваван на този адрес. Според молителя това е съществено нарушение на процесуалните правила по призоваването му, което дава основание влязлото в сила решение да бъде отменено. Ответната страна „Том Кларк“ ЕООД, гр.София, оспорва допустимостта на молбата с твърдения, че не е ясно коя от хипотезите на чл.303 ал.1 т.5 ГПК има предвид молителят, а хаотичното и непоследователно изложение в молбата не позволява квалифицирането й. Недопустимост на молбата извежда и от липсата на представителна власт за подателя й – адвокат Ч. Д.. Излага доводи и за неоснователност на молбата, като поддържа, че молителят е бил надлежно призоваван пред редовните инстанции чрез друг свой процесуален представител. Съдът намира за неоснователни възраженията срещу допустимостта на молбата. Молителят не е длъжен да квалифицира искането си, това е служебно задължение на съда. Изложените в молбата обстоятелства са достатъчни за квалификацията й по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК – твърденията на молителя са, че вследствие на нарушаване на правилата за призоваване е бил лишен от възможност да участва в делото. Останалите доводи на ответната страна не касаят допустимостта на молбата. Липсата на пълномощно за подателя й би имало значение за редовността, а не за допустимостта й, освен това към същата е приложено пълномощно, с което Й. Й. изрично упълномощава адвокат Ч. Д. да подаде по делото молба по чл.303 ГПК. Към настоящия момент няма доказателства срокът по чл.305 ал.1 т.5 ГПК да е пропуснат, поради което молбата следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. По изложените съображения съдът