Определение № 891 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6938/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4775 от 23.05.2014 г. подадена от Р. Б. Я. срещу определение № 85 от 07.05.2014 г., гр. д. № 2405/2014 г. на Върховния касационен съд, II г. о., с което се оставя без разглеждане молбата на частния жалбоподател и неговата съпруга – И. Д. Я. за отмяна на влязло в сила решение № 305 от 16.05.2014 г. по гр. д. № 706/2012 г. на Районен съд - [населено място]. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба [фирма] не изразява становище по същата. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, III г.о., констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, II г. о. правилно е приел, че молбата за отмяна по отношение съпругата И. Я. е процесуално недопустима, поради липсата на надлежна легитимация по смисъла на чл. 304 ГПК, тъй като съпрузите, абонати на [фирма] не са необходими другари в гр. д. № 706/2012 г. Същите отговарят солидарно за облигационно задължение и това води до възможността на кредитора да иска дължимата престация, от който и да е от тях изцяло. Освен това по делото не са приложени доказателства затова кога точно молителката е узнала за решението с оглед служебната проверка, която съдът извършва за спазването на сроковете по чл. 305 ГПК. С искането за отмяна страната следва да докаже не само наличието на определено основание по чл. 303 и чл. 304 ГПК, но и спазването на срока с оглед процесуалната допустимост на молбата за отмяна, а в случая липсват дори твърдения в тази насока. По отношение жалбоподателя Р. Я. молбата за отмяна с основание чл. 304 ГПК се явява процесуално недопустима, тъй като същият е бил надлежно конституирана страна в производство, приключило с решение, чиято отмяна той иска. Жалбоподателят не е посочил друго основание за отмяна. За него законът предвижда реда по чл. 303 ГПК, но в молбата няма данни да е посочено някое от основанията, предвидени там. В този смисъл правилно Върховният касационен съд II г. о. е оставил без разглеждане молбата на Р. Б. Я. и И. Д. Я.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.