Определение № 349 от 17.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 303/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна въззивна жалба на пълномощника на „Д„Е. –гр. София срещу разпореждане №223 от 10.02.2010г. по ч. гр. д. № 574/2009г. на Варненски апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба вх. № 279/ 19.01. 2010 г. на същия срещу определение №2 по същото дело на АС-Варна от 06.01. 2010 г., с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд за прекратяване на производството по гр.д. №1269/09 по описа на ВОС. Частният жалбоподател излага оплакване, че при постановяване на обжалваното определение съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК като е приел, че частният жалбоподател е бил редовно уведомен за резолюцията за отстраняване нередовностите на частната жалба вх. № 279/19.01. 2010 г. Ответникът не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че частният жалбоподател е бил редовно уведомен за разпореждането на съда от 21.01.2010 г. чрез връчването на копие от него на адрес: гр. В. ул.”Д”№ 2* който адрес е посочен в самата искова молба като адрес на пълномощниците на ищеца: адв. Б адв. Тодорова. Още в самата частна жалба пред АС –Варна срещу определението за прекратяване на първоинстанционното производство ищецът-частен жалбоподател е посочил друг нов адрес на пълномощниците по делото: гр. В., ул.”М”№24 ет.1, с което е изпълнено задължението на страната, респективно пълномощника и по чл.41 ал.1 от ГПК за своевременно уведомяване на съда за новия адрес на пълномощника по делото. С оглед изложените факти не са били налице предпоствките на чл.41 ал. 2 от ГПК, които дават основание на АС-Варна да счете, че „Д” Е. –гр. София е била редовно уведомена на предишния адрес на процесуалния пълномощник за разпореждането на съда от 21.01.2010г. за отстраняване нередовностите на частната жалба вх. № 279/19.01.2010г. и да постанови обжалваното разпореждане за връщане на същата. Последното следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да се върне на АС-Варна за администриране на частната касационна жалба вх. № 279/ 19.01. 2010 г. срещу определение №2 по същото дело на АС-Варна от 06.01.2010 г.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение