Определение № 2103 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1659/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и следващите от АПК. Образувано е по обща частна жалба на “АЗОТЕА БЪЛГЕРИАН ПРОПЪРТИС” ЕООД, А. В. Ч., “АСТИФУД’ ЕООД, А. Т., В. К. Т., Д. С. Н., “ЛОГСЪРВИСИС ЛЕНД” ЕООД, С. Т. Д., М. Е. В. и К. С. В., чрез адв. Цеков и адв.Николов, срещу Определение №10560 по вх.№12350 от 15.11.2024г. от 20.12.2024г. по адм. дело №1918/2024г. по описа на Административен съд – Бургас, с което, по отношение на последните двама е върната частната им жалба с вх.№12350/15.11.2024г. на АС Бургас, срещу Определение №8650 от 05.11.2024г. по същото дело, а по отношение на другите частни жалбоподатели е оставена без разглеждане частната им жалба с вх.№12350/15.11.2024г. на АС Бургас, срещу Определение №8650 от 05.11.2024г. по същото дело. В частната жалба, по която е образувано настоящото дело се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, противно на приетото от съда, че частните жалбоподатели М. Е. В. и К. С. В. са изпълнили в срок указанията на съда за внасяне по сметка на ВАС на определената им държавна такса, поради което жалбата им не е следвало да им се връща с осн. по чл.213а, ал.1 от АПК. Представят се доказателства в тази връзка. Твърди се неправилност на процесното определение и в частта му, в която оставя без разглеждане частната жалба на частните жалбоподатели “АЗОТЕА БЪЛГЕРИАН ПРОПЪРТИС” ЕООД, А. В. Ч., “АСТИФУД’ ЕООД, А. Т., В. К. Т., Д. С. Н., “ЛОГСЪРВИСИС ЛЕНД” ЕООД и С. Т. Д.. Излагат доводи, че жалбата им срещу Заповед № РД-01-787/04.10.2023 г. и Заповед № РД-01-247/25.03.2024 г. на Кмета на Община Царево, неправилно е приета от съда за недопустима, поради наличие на друго висящо дело срещу тези административни актове. Искат отмяна на процесното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия по оспорването на Заповед № РД-01-787/04.10.2023 г. и Заповед № РД-01-247/25.03.2024 г. на Кмета на Община Царево. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, адресати на оспореното разпореждане, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното разпореждане, съдът установил, че с Определение № 8650/05.11.2024г. по адм. дело № 1918/2024г. по описа на Административен съд – Бургас, е прекратил производството по делото, а жалбите депозирани в съда с вх.№11233/24.10.2024г., е изпратил като част от административната преписка по адм. дело № 1760/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас, чийто предмет е оспорването на Заповед № РД-01-306/09.04.2024г. на Кмета на Община Царево, с която той отменя свои Заповед № РД-01-787/04.10.2023 г. и Заповед № РД-01-247/25.03.2024г. Това определение е било обжалвано от жалбоподателите с обща частна жалба, която с разпореждане е оставена без движение от съда, като са дадени указания за внасяне на държавна такса за всеки един от частните жалбоподатели и представяне на пълномощни за подаване на жалбата. Съдът приел, че разпореждането е съобщено на 28.11.2024г. на всички жалбоподатели чрез адв. Цеков. Във връзка с посоченото разпореждане е постъпила молба от процесуалния представител на жалбоподателите, към която са приложени документи, удостоверяващи внесени държавни такси от всички жалбоподатели, с изключение на М. Е. В. и К. С. В. и са приложени пълномощни от всички жалбоподатели за упълномощаване подателя на частната жалба адв. Ю. Р. Н. и адв.С. Г. Ц. да ги представляват в производството, включително и да подават жалби. Съдът счел, че определеният седмодневен срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 05.12.2024г. Тъй като частните жалбоподатели М. Е. В. и К. С. В. не са внесли определената им държавна такса, по отношение на тях, съдът определил жалбата им да бъде върната, на основание чл.213а, ал.1 от АПК. Частната жалба, подадена от Д. С. Н., А. Т. и В. К. Т., “АСТИФУД’ ЕООД, С. Т. Д., “ЛОГСЪРВИСИС ЛЕНД” ЕООД, “АЗОТЕА БЪЛГЕРИАН ПРОПЪРТИС” ЕООД, А. В. Ч., срещу Определение №8650/05.11.2024г. по адм. дело №1918/2024г., съдът намерил за недопустима, оставил я без разглеждане и прекратил производството по делото. Според него, обжалваното с нея определение не прегражда по-нататъшното разглеждане на спора, защото допълнително представените жалби не са сезиращи съда, а представляват доказателства, представени от органа по друго дело, съответно определението, с което ги изпраща като част от административната преписка по адм. дело № 1760/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас, не подлежи на касационно обжалване. Този извод съдът обосновал с аргумент, че с обжалваното определение е прекратил производството и е изпратил приложените по делото жалби, депозирани в Административен съд – Бургас с вх. №11233/ 24.10.2024г., като част от административната преписка по адм. дело № 1760/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас. Позовал се на това, че административният орган е изпратил в Административен съд-Бургас жалбите на горепосочените лица, против Заповед № РД-01-787/04.10.2023 г. и Заповед № РД-01-247/25.03.2024 г. на Кмета на Община Царево, като част от административната преписка по оспорване на Заповед № РД-01-306/09.04.2024г., на Кмета на Община Царево, по което е образувано адм. дело № 1760/2024г. по описа на Административен съд-Бургас, тоест не е изпратил тези жалби за самостоятелно разглеждане и произнасяне от съда, а ги е представил като доказателства по адм. дело № 1760/2024г. Настоящият касационен състав, счита, че процесното Определение №10560 по вх.№12350 от 15.11.2024г. от 20.12.2024г. по адм. дело №1918/2024г. по описа на Административен съд – Бургас, е неправилно и в двете му обжалвани части. Съгласно чл. 213а ал. 1 от АПК "Съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста". В случая, видно от доказателствата е, че разпореждането, с което е оставена без движение от съда, подадената в срок, частната жалба срещу Определение № 8650/05.11.2024г. по адм. дело № 1918/2024г., и са дадени указания за отстраняване в 7-дневен срок на констатираните нередовности в нея, е било получено от всички жалбоподатели на 09.12.2024г., чрез адв. З. Наумов, който, като лице работещо с адв. Цеков /процесуален представител на жалбоподателите/, ги е приел със задължение да му ги предаде. Срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането на съда за оставяне без движение жалбите им, изтича на 16.12.2024г. Указаните с разпореждането нередовности са били отстранени от жалбоподателите с подаването на 16.12.2024г. по електронен път на молба /входирана на 17.12.20024г. в деловодството на съда/ от техният процесуален представител адв. Николов, към която били приложени доказателства, че всички те са упълномощили него и адв. Цеков, да подадат от тяхно име частната жалба, и доказателства за внесени на 16.12.2024г., т.е. в срок, определените им държавни такси, с изключение на такива, от името на М. Е. В. и К. С. В.. Доказателства, че М. В. също е внесла на 16.12.2024г. определената й държавна, са приложени към частната жалба, по която е образувано настоящото производство /лист 7/. Ето защо, не са били налице предпоставките на чл. 213а, ал. 1, изречение посл. от АПК за връщане на касационната жалба на подателите й. Съгласно чл. 213а ал. 2 от АПК – „Касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215“. Съгласно чл.215 от АПК – „Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато: 1. са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство; 2. решението или обжалваната му част не съществува; 3. са подадени след срока по чл. 211; 4. са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване; 5. бъдат оттеглени или бъде извършен отказ от тях с писмено заявление.“ Съдът, в процесното определение, не е уточнил по коя от петте хипотези на тази норма, приема недопустимост на частната жалба, но от неясните му мотиви и посоченото правно основание все пак се изважда, че е имал предвид хипотезите на чл.215, т.4 от АПК. Хипотезите на чл.215, т.1, т.2 и т.5 от АПК, в случая са неприложими. Както бе казано по-горе, частната жалба на всички частни жалбоподатели срещу Определение №8650/05.11.2024г. по адм. дело №1918/2024г. е била подадена в срок, т.е. не е било налице и основанието по чл.215, т.3 от АПК за оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Основателно е възражението, наведено с касационната жалба, че Определение №8650/05.11.2024г. по адм. дело №1918/2024г., с което производството по делото е прекратено, а жалбите депозирани в съда с вх.№11233/24.10.2024г., са изпратени като част от административната преписка по адм. дело № 1760/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас, попада в хипотезата на чл.229, ал.1, т.1 от АПК. Същото категорично е преграждащо пътя на съдебното производство за защита по оспорването на Заповед №РД-01-787/04.10.2023г. и Заповед №РД-01-247/ 25.03.2024г. на Кмета на Община Царево, включващо и искане за прогласяване на нищожността им. Имено жалбите срещу тези две заповеди са били депозирани чрез административния орган до съда и са станали предмет на адм. дело №1918/2024г. С тези жалби не се оспорва Заповед № РД-01-306/09.04.2024г., на Кмета на Община Царево, оспорването на която е предмет на адм. дело № 1760/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас. Неправилно и административния орган и съда, са приели, че жалбите срещу Заповед № РД-01-787/04.10.2023г. и Заповед № РД-01-247/25.03.2024 г. на Кмета на Община Царево не са самостоятелни такива, а са част от административната преписка по издаването на Заповед № РД-01-306/09.04.2024г. на Кмета на Община Царево. С последната заповед кметът отменя свои Заповед № РД-01-787/04.10.2023г. и Заповед № РД-01-247/25.03.2024 г., но тази заповед е оспорена и не е влязла в сила, към момента на обжалване на другите две заповеди, които тя отменя. За лицата, които са адресати на Заповед № РД-01-787/04.10.2023г. и Заповед № РД-01-247/25.03.2024 г., е налице правен интерес да ги оспорят, тъй като изходът от оспорването на Заповед № РД-01-306/09.04.2024г. на Кмета на Община Царево, към този момент не е ясен. Те не биха имали правен интерес от оспорването им, само в случай, че жалбата срещу Заповед № РД-01-306/09.04.2024г. е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Ето защо не е било налице основанието по чл.215, т.4 от АПК за оставяне на частна жалба, подадена от Д. С. Н., А. Т. и В. К. Т., “АСТИФУД’ ЕООД, С. Т. Д., “ЛОГСЪРВИСИС ЛЕНД” ЕООД, “АЗОТЕА БЪЛГЕРИАН ПРОПЪРТИС” ЕООД, А. В. Ч., против Определение №8650/25.11.2024г. по адм. дело №1918/2024г. по описа на Административен съд –Бургас. По изложените съображения процесното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частна жалба с вх.№12350/15.11.2024г. на АС Бургас, срещу Определение №8650 от 05.11.2024г. по адм. дело №1918/2024г. на Административен съд – Бургас. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение