Определение № 3734 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216а във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на "Моудшифт Европа“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с изп. директор М. К., против определение № 178 от 19.02.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-143/2026 г. Частният жалбоподател оспорва извода на КЗК относно липсата на необходимост и законови условия за налагане на претендираната временна мярка. Счита, че не е спазена целта на на мярката - гарантиране на ефективна съдебна защита, както и твърди, че е допуснато неправилно приложение на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП. Частният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното определение, като ннезаконосъобразно постановено и уважаване искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" по процесната обществена поръчка. Ответникът - кметът на община Габрово оспорва частната жалба с писмено становище, с което пледира за отхвърляне на частната жалба и потвърждаване оспореното определение на Комисията. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "Моудшифт Европа“ АД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 178 от 19.02.2026г. е оставено без уважение искането на „Моудшифт Европа“ АД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка и внедряване на електронно таксуване на пътниците в обществения транспорт по обособени позиции“, открита с решение № F774408 от 06.01.2026 г. на кмета на община Габрово и с уникален № 00038-2026-0001 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. За да достигне до този резултат органът по преразглеждането се е позовал на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приел, че в конкретният случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане, поради което немотивираното и недоказано искане на жалбоподателя следва да се остави без уважение. КЗК е извършила фактически и правен анализ на развитите твърдения в жалбата, които са относими съм претендираната временна мярка и е преценила, че предвид липсата на доказателства в подкрепа на искането за спиране, че не е налице основание за отклонение от общото правило, че жалбата срещу решението за откриване на процедурата, не спира изпълнението. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото Комисията правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП, която регламентира, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП, КЗК се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Съгласно чл. 204, ал. 3 ЗОП КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, като при произнасянето си Комисията следва да направи преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката - възложител и жалбоподател, и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес. В конкретната хипотеза органът по преразглеждането е спазил законовите изисквания и не е допуснал твърдяните от частния жалбоподател нарушения. Съдът изцяло споделя становището на КЗК, че жалбоподателят, който претендира налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, като отклонение от регламентираният общ принцип, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. В случая обаче дружеството - жалбоподател, не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства аргументи, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин. В предявената първоинстанционна жалба не са развити конкретни доводи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка, а само се твърди, че провеждането на процедурата би накърнило интереса и възпрепятствало участието, както на жалбоподателя, така и на други потенциални участници, поради обявените незаконосъобразни условия за участие във възлагателната процедура. Правилно е становището на Комисията, че посочените от жалбоподателя съображения не са достатъчни, за да доведат до обоснована преценка, че интересите на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Съдът споделя тезата на органа по преразглеждането, че доколко са нарушени определени правни норми при постановяване на атакуваното решение на възложителя е въпрос по съществото на спора и не следва да бъде разглеждан и коментиран при произнасяне по искането за налагане на временна мярка. Останалите твърдения на жалбоподателя, че със спирането ще се защити общественият интерес и интереса на възложителя, като се осигури спазване на принципите по ЗОП - свободна конкуренция, равнопоставеност, публичност и прозрачност, законосъобразност и ефективност при разходването на публичните средства, са бланкетно формулирани и са приложими към всички възлагателни проциедури по реда на ЗОП, с оглед на което не представляват основание за спиране на конкретната обжалвана процедура. КЗК точно е установила, че на този етап от обжалването не следва да изследва и обсъжда дали има извършени нарушения при откриване на процесната възлагателна процедура, защото по този начин ще се достигне до предрешаване на спора по същество. КЗК правилно е преценила и специфичният предмет на оспорената обществена поръчка, който е с голямо обществено значение, понеже включва доставка и внедряване на електронно таксуване на пътниците в обществения транспорт в община Габрово. Ето защо при спиране на процедурата може да се засегнат интересите на широк кръг лица - гражданите и гостите на община Габрово, които използват обществения транспорт, от което Комисията е формирала вярно правно заключение, че от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане, поради обстоятелство изисква немотивираното искане на жалбоподателя да се остави без уважение. Законосъобразно КЗК е съобразила и нормата на чл. 112, ал. 8 ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което означава, че ако процедурата продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното определение е правилно и не страда от инвокираните пороци с частната жалба. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,