Решение № 310 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 494/2009 г.

Решение № 310 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 494/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 534 от 24.06.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № 113 на 15.08.2008 г. по в. гр. дело № 171/2007 г., с което е отменено решение № 258 от 22.12.2006 г. по гр. дело № 631/2005 г. на Н. районен съд, спорът е решен по същество като искът с правно основание чл. 108 ЗС е уважен относно предаване владението върху п. имот № 1* по кадастралния план на гр. О. плаж, находящ се в местността "К" в строителните граници на града на площ от 2876 кв. м. с построените в него бунгала. Недоволен от въззивното решение е касаторът "У" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., представляван от адвокат В от АК-София, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, същото е необосновано и противоречащо на събраните по делото доказателства - чл. 10, ал. 7, чл. 10б ЗСПЗЗ и чл. 188 ГПК (отм.). Пространно се излагат съображения относно нищожността на решенията на Поземлената комисия с оглед направено възражение относно състава й във връзка с приложението на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /отменен от 08.05.2001 г./, липсата на удостоверения и скици по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ и несъобразяване, че процесният имот попада върху територията "П". Процесуалният представител поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира за направените по делото разноски. От ответниците по касация А. Х. А., А. П. Б., Д. Д. С., В. Н. С. и И. Н. С., представлявани от адвокат А от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 287, ал. 2 ГПК със становище за неоснователност на жалбата. Претендират за направените по делото разноски, за каквито липсват данни да са сторени пред настоящата инстанция. В писмена защита на А. Х. А. и А. П. Б. се поддържа оспорването и прави възражение за необосновано висок размер на претендираните разноски с определянето им по справедливост. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че и трите решения на поземлената комисия са подписани от председател и секретар и по силата на чл. 15, ал. 2, т. 6 ЗАП административният акт е валиден, а последващите решения, издадени на основание чл. 18ж ППЗСПЗЗ са решения за възстановяване в стари реални граници, което легитимира ищците като собственици на имота. Взето е предвид, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение разпоредбата на чл. 61, ал. 4 ППЗСПЗЗ е отменена и към настоящия момент законодателят не придава правно значение на обстоятелствата, свързани със състава на Поземлената комисия с оглед предвиждането на чл. 60а ППЗСПЗЗ. Отчетено е, че няма спор по делото относно процесния имот, че попада върху части от изградените в оградената територия на П. лагер-гр. Кюстендил дървени сгради и бунгала като останалата площ е затревена и представлява игрище. Направен е извод, че от описанието на съществуващите в имота сгради е ясно, че се касае за временни постройки, подлежащи на събаряне, изградени без строителни книжа, поради което са оставени като приращения към имота, а ответникът е следвало да докаже възражението си за невъзможност за реституция при хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ, което не е сторено. С оглед пасивната материалноправна и процесуалноправна легитимация на ответното дружество е прието, че в учредителния акт под № 41 е вписан апорт на "П Обзор- Ч.", находяща се в община Н. и състояща се от две сгради, десет бунгала, четири паянтови постройки с обща площ от 3593 кв. м., а липсват данни процесният имот да попада в тази почивна база, както и че към момента на включването му като апортна вноска е бил публична държавна собственост. Съдът по ревандикационния иск на основание чл. 108 ЗС за възстановена земеделска земя е преценил самостоятелно налице ли е валидно възникнало право на собственост, без да е обвързан от действието на административния акт - решение на поземлена комисия, ако то противоречи на закона. При постановяване на обжалваното решение съдът е отчел правомощието си на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административен акт - решението на поземлената комисия за възстановяване на процесната земеделска земя. При посочените факти неправилно въззивният съд е приел, че имотът, който е възстановен на ищците не попада в застроена част, която изключва реалното му връщане. По делото е установено безспорно, че е налице отреждане на терен за построяване на пионерски лагер. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд като неправилно - отмени изцяло съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК и понеже е постановено при противоречива практика - решение № 2* от 25.11.2004 г. по гр. дело № 2094/2003 г. на IV гражданско отделение на Върховния касационен съд. В хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ законодателят не е постановил изискване за законност на строителството, а е уредил само завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, на която касаторът се позовава, е налице, когато имотът е застроен с единична сграда, най-често жилище. От установеното състояние на имота като комплекс за почивна дейност следва, че е налице проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при което имотът не се възстановява. Искът за ревандикация предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита каквато е търсената. При посочените факти въззивният съд е стигнал до незаконосъобразен извод, че ищците са доказали наличието на трите кумулативно предвидени материалноправни предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС относно спорния имот, а именно, че са собственици на този имот и ответникът го владее и то без правно основание. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора/ответник по спора/ се присъждат направените разноски пред всички инстанции в общ размер на сумата 1 343 лева, от които: пред първата инстанция сумата 100 лева за вещи лица, пред третата инстанция сумите - 160 лева за държавна такса и 1 083 лева за адвокатски хонорар, редуциран от 21 032 лева на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Възнаграждение за адвокатски хонорар пред първата и въззивна инстанция не се присъждат, защото договорения такъв няма данни да е заплатен. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение