Определение № 94 от 04.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3182/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 2078 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 1873/2013 г. Пловдивски окръжен съд. С определение № 490 от 15.092014 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по въпроса: допустимо ли е решението в частта, с която съдът, определяйки правната квалификация на предявените искове като такива по иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, е постановил в диспозитива на решението, че ищците са собственици на имота и към момента на предявяване на иска, без да е излагал мотиви в решението, от което да се установи че е формирал воля и по установителни искове по чл. 124, ал.1 ГПК. С определение от 11.11.2014 г. производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, въпросът по т. 2 от което бе отделен за разглеждане в друго т. д. № 8/2014 г. Съдът констатира, че на 15.03.2016 г. е постановено тълкувателно решение по т. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. С това е отпаднало основанието за спиране производството по настоящото дело и същото следва да бъде възобновено и насрочено за произнасяне в закрито заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.