Определение № 2969 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1483/2025 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „Пробив“ АД, чрез адв. В. Б. /надлежно упълномощен/, срещу определение № 165 от 17.01.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 4833/2024 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК, в частта му, в която е оставена без разглеждане частната жалба на „Пробив“ АД срещу определение № 1799 от 16.07.2024 год., постановено по в. ч. гр. дело № 1540/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд /по реда на чл. 248 ГПК/. Частният жалбоподател поддържа, че производството по чл. 248 ГПК е самостоятелно, тъй като е въведен специален ред за инициирането и развитието му, като е предвиден инстанционен контрол върху акта, с който то приключва. Доколкото в нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК е изрично предвидена обжалваемост на акта, с който приключва производството по изменение, респ. допълване на решението в частта му за разноските, то може да бъде изведена и неприложимост на чл. 274 ГПК. Когато се обжалва въззивно решение, независимо от това, че е постановено за първи път от въззивния съд, то подлежи на касационен контрол. Няма причина да се приеме, че контролът върху решението в частта за разноските е по реда на въззивното обжалване, уредено в чл. 274, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, която урежда касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища, също не съдържа хипотеза, която да обхваща регламентираната от чл. 248 ГПК възможност за обжалване на решението в частта му за разноските, след провеждане на процедурата по чл. 248, ал. 1 и 2 ГПК. Обжалваното определение е постановено по молба на ищците, като ако е недопустимо неговото обжалване, то тогава производството по чл. 248 ГПК се явява едноинстанционно, което противоречи на разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, според която определението за разноските подлежи на обжалване. Ответните страни М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б. и „Фортуна Р.Е." ООД не изразяват становища по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ГПК определение на състав на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по в. ч. гр. дело № 1540/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд е образувано по частна жалба на „Пробив“ АД срещу определение № 1790 от 07.02.2024 год., постановено по гр.п дело № 7568/2023 год. по описа на СГС, ГО, І-14 с-в, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя /ответник в производството/ за конституиране на Държавата, чрез министъра на икономиката, като трето лице-помагач на негова страна. Първоинстанционното определение е потвърдено с определение № 1462 от 12.06.2024 год., постановено от Софийски апелативен съд по посоченото дело. С определение № 1799 от 16.07.2024 год. Софийският апелативен съд е изменил определението по делото № 1462 от 12.06.2024 год. в частта му за разноските, като е осъдил „Пробив“ АД да заплати на ищците М. П. М., Е. Б., А. А. Б., М. М. Б. и „Фортуна Р.Е." ООД разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба в размер на 600 лв., а искането на ищците по чл. 248, ал. 1 ГПК е оставено без уважение в останалата му част /за присъждане на разноски за разликата над 3 000 лв./. За да постанови обжалваното определение тричленният състав на ВКС се е позовал на разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК и е приел, че от необжалваемостта на основното определение, по чието изменение в частта за разноските се е произнесъл въззивният съд, следва необжалваемостта на определението по чл. 248 ГПК. Съгласно приетото в мотивите към т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК, когато въззивният съд за първи път е разгледал въпроса за съдебноделоводните разноски, неговото определение ще подлежи на директен контрол, тъй като, в този случай Върховният касационен съд се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. Следователно, ако за първи път въззивният съд се произнесе по направените разноски, то неговото определение ще подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Това обаче, се отнася само за случаите, в които допълваният, респ. измененият в частта за разноските съдебен акт подлежи на касационно обжалване, което следва от чл. 248, ал. 3 ГПК. Според тази разпоредба, определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване основният акт, с който се присъждат, съответно който се допълва/изменя в частта за разноските, а не по общия ред /срв. с чл. 250, ал. 3 ГПК/. Следователно изводът на тричленния състав на ВКС за необжалваемост на определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на необжалваемото определение на същия съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач /т. 9а от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК/ се явява законосъобразен. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е валидно и допустимо, а по горните съображения – и правилно в обжалваната му част, поради което и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,