Определение № 50113 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2270/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на И. П. П., П. П. С. и К. Д. П., действащи чрез адв. Н., с която се иска изменение на постановеното решение в частта на разноските с намаляване на дължимото адв. възнаграждение на касатора до съобразно фактическата и правна сложност на делото и Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че такива възражения са правени пред всички инстанции. С писмения си отговор „Енерго – Про Продажби“ АД изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата. ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е недопустима. В т.11 от ТР № 6 /06.11.13 г. по тълк.дело № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС е прието,че претенцията за разноски може да бъде валидно заявена най-късно в съдебното заседание,в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.Съображенията за това са, че тази претенция съставлява искане, свързано със спорния предмет.След приключване на последното съдебно заседание пред съответната инстанция страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, затова искането за разноски трябва да бъде направено най – късно в това заседание. Практиката на ВКС разпростира това разрешение и за възражението по чл.78 ал.5 ГПК, тъй като същите съображения важат и за него, като приема, че когато възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК се прави за първи път с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, то е несвоевременно.За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл.80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради характера на процеса, не е могла да вземе участие в него.Ако обаче тя е имала възможност да участва в производството /какъвто е настоящия случай/, но не е направила искане за присъждане на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в намален размер, възражение по чл.78 ал.5 ГПК не може да бъде заявено валидно впоследствие. В разглеждания случай възражението за прекомерност на заплатеното на насрещната страна адв. възнаграждение е направено едва с искането по чл.248 ГПК, като пропускането на срока за заявяване му има за последица недопустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските. По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира,че молбата на по чл.248 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, съдът