Определение № 590 от 25.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 295/2026 г.

Производството е по чл.122 от ГПК. С определение №616 от 09.02.2026г. по т.д.№1800/2022г. на Софийски градски съд, ТО, 7 състав, е повдигнат спор за подсъдност между СГС и САС за определяне на компетентен съд, който да разгледа частна жалба вх. №13703/05.02.2025г., подадена от Столична община срещу определение №176/15.01.2025г. по т.д.№1800/2022г. по описа на СГС, ТО, 7 състав, с което е отхвърлена молбата на Столична община по чл.248 от ГПК за допълване на решение №1176/22.08.2024г. на СГС, в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото, прие следното: С Решение №1176/22.08.2024г. по т.д.№1800/2022г. на Софийски градски съд, ТО, 7 състав, са отхвърлени предявените от „Инеком груп“А.С., дружество със седалище в Чешка Република, срещу Столична община: иск с правно основание чл.300 от Търговския закон за допълване от съда на сключения между страните договор №33/06/S от 21.02.2006г. за модернизация на български трамваи за междурелсие 1009 мм. в смисъл, че ответникът е приел да се задължи да плати допълнително възнаграждение на ищеца в размер на сумата на допълнителните разходи, вследствие на преместване на ремонтните дейности в [населено място]; иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4077113,80 евро, представляваща допълнителни разходи направени от „Инеком груп“А.С., поради прехвърляне на ремонтните дейности по серийните трамваи в [населено място] и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1242387,20 евро, представляваща законна лихва за забава за периода от 04.10.2019г. до 04.10.2022г. С молба от 25.09.2024г. Столична Община е поискала на основание чл.248 от ГПК да бъде изменено решението в частта за разноските. С определение №176/15.01.2025г. по т.д.№1800/2022г. съдът е оставил без уважение молбата. Срещу определение №176/15.01.25г. по т.д.№1800/2022г. по описа на СГС, ТО, 7 състав, е подадена частна жалба вх. №13703/05.02.2025г. на Столична община. С разпореждане от 07.02.2025г. съдията докладчик по т.д. №1800/2022г. на Софийски градски съд е разпоредил след изтичане на срока за отговор частната жалба да бъде изпратена на САС по компетентност. С разпореждане от 29.01.2026г., съставът на САС е разпоредил делото да бъде върнато на СГС за разглеждане на жалбата като молба по чл.248 от ГПК. Изложил е мотиви, че с разпоредбата на чл.248 от ГПК е дадена възможност на страната да поиска преразглеждане на въпроса относно разноските, но само в случай, че с решението съдът се е произнесъл относно искането за разноски. Поради това е приел, че по същество частната жалба представлява молба по чл.248 от ГПК за изменение на определение №176/15.01.25г. по т.д.№1800/2022г. по описа на СГС, ТО, 7 състав, тъй като с него първоинстанционният съд се е произнесъл за първи път по искането за присъждане на разноски. С определение №616 от 09.02.2026г. по т.д.№1800/2022г. на Софийски градски съд, ТО, 7 състав, е повдигнат спор за подсъдност между СГС и САС за определяне на компетентен съд. При тези данни настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не е налице спор за подсъдност. Нормата на чл.122 от ГПК регламентира процесуалния ред за разглеждане на спорове между съдилищата, възникнали във връзка с правилата за определяне на родово и местно компетентния съд, който следва да реши делото. Този процесуален ред е неприложим за „препирни” между първоинстанционен и въззивен съд по повод администрирането на дадена въззивна или частна жалба /в т. ч. проверката за редовността й/, респ. правната квалификация на съдържащите се в нея оплаквания или искания на страната, както и за спорове, възникнали от изпълнението или неизпълнението на указания, които въззивната инстанция е дала на първоинстанционния съд за извършване на определени съдопроизводствени действия, свързани с произнасяне по реда на чл.247 от ГПК /поправка на очевидна фактическа грешка/ и на чл.248 от ГПК / изменение или допълване на постановеното решение в частта за разноските/. Спорът за подсъдност предполага противоречиво разрешаване от две съдилища на въпроса кой е компетентен да се произнесе по конкретен спор и възниква след като единият съд е извършил преценка, че този спор не му е подсъден, и е прекратил производството пред себе си. В настоящия случай обаче такова противоречие не съществува, доколкото двата съдебни състава по различен начин са преценили вида на производството, инициирано с частна жалба вх. №13703/05.02.2025г. по входящия регистър на Софийски градски съд. Съставът на СГС е приел, че е подадена частна жалба срещу постановеното от него по реда на чл.248 от ГПК определение №176/15.01.2025г. по т.д.№1800/2022г. по описа на СГС, ТО, 7 състав. Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба представлява молба по чл.248 от ГПК за изменение определение №176/15.01.2025г. по т.д.№1800/2022г. по описа на СГС, ТО, 7 състав, тъй като с него първоинстанционният съд за първи път се е произнесъл по дължимите от страните разноски. Преценката на Софийски градски съд, че е подадена частна жалба е правилна, тъй като съответства на изрично формулираното в нея искане на страната, както и на установения в ГПК ред за защита срещу определенията по чл.248 от ГПК, с които се отказва допълване на съдебно решение в частта за разноските. Поради изложеното искането на СГС за разрешаване на спор за подсъдност се явява недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Делото следва да бъде изпратено на Софийски апелативен съд за разглеждане на частната жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №176/15.01.2025г. по т.д.№1800/2022г. по описа на СГС, ТО, 7 състав, като при това въззивният съд следва да съобрази нейната обусловеност от изхода на производството по подадената въззивна жалба срещу решение №1176/22.08.2024г. по т.д.№1800/2022г. по описа на СГС, ТО. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение