Определение № 13 от 07.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2220/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. и С. И. С. срещу определение № 2666/15.10.2025 г. по гр.д. 2348/24 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата от 03.10.2025 г. с искането им за предоставяне на правна помощ, и е върната подадената от тях частна касационна жалба с вх. № 29158/11.11.2024 г. срещу определение от 14.10.2024 г. по гр.д. № 2348/24 г. на САС. Сочи се от частните жалбоподатели, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Поддържа се, че частните жалбоподатели не притежават имот в [населено място], защото този имот е собственост на Ц. Г., която го е ипотекирала като гаранция за техен кредит. Навежда се довод, че апелативният съд не е обсъдил доказателствата относно собствеността върху имота. Няма аргументи за извода, че изминаването на половин година не е достатъчно време да се промени финансовото и друго състояние на частните жалбоподатели. Поддържа се, че при неизпълнение на разпореждането за даване на указания съдът е следвало да придвижи частната касационна жалба № 29158/11.11.2024 г., а не да я връща. Представени са доказателства, че С. Г. С. има юридическа правоспособност и на това основание нейната жалба е редовна, а като съпруга тя има правото да представлява своя съпруг С., който лично е подписал жалбата. Тъй като Окръжен съд-гр.Пловдив е освободил частните жалбоподатели /ищци/ от задължението да внесат държавна такса, обжалваният отказ на САС е нищожен. Иска се от жалбоподателите да се отмени обжалваното определение. По допустимостта. Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативния съд, който в една част прегражда развитието на производството, а в друга – относно отказа да се предостави правна помощ, изрично е предвидена възможност за обжалване. За да остави без уважение молбата на С. Г. С. и С. И. С. за предоставяне на правна помощ, въззивният съд е приел, че през м.04.2025 г. на молителите е била предоставена възможност да представят пълни и точни декларации за финансовото, семейното и имуществено състояние, но с молбата от 03.10.2025 г. не са представени такива доказателства, а процесуалното поведение на молителите сочи на злоупотреба с права. Възззивният съд е констатирал, че не са били изпълнени указанията по разпореждане от 14.08.2025 г. – за отстраняване на нередовности по частната касационна жалба, поради което частната касационна жалба на С. Г. С. и С. И. С. е била върната. По същество – частната касационна жалба е неоснователна. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, в което правилно са отчетени релевантните за изхода на делото факти. Обжалваното определение на САС не е нищожно, защото е постановено от надлежен съдебен орган, в посочен от закона състав - тричленен; в рамките на правораздавателната власт на съда; подписано е от всички членове на съдебния състав и е съставено в писмена форма; разбираема е волята на съда относно процесуалните въпроси, по които се е произнесъл. По допустимостта на обжалваното определение. По въпроса за предоставяне на правна помощ на С. Г. С. и С. И. С. е постановен отказ - с определение от 19.06.2025 г. по ч.гр.д. № 2348/24 г. на САС, което е потвърдено с определение № 2483/06.08.2025 г. по ч.т.д. № 1357/25 г. на ВКС. В подадената на 03.10.2025 г. молба обаче е посочено от частните жалбоподатели, че е настъпило влошаване на финансовото им и семейното им и имуществено състояние – т.е повдигнато е от тях ново фактическо твърдение за настъпила промяна в обстоятелствата, имащи значение за основателността на искането им по чл.95 ал.1 ГПК, вр. с чл.23 ал.3 ЗПрП. В този смисъл касационният съд намира, че определението на апелативния съд е процесуално допустимо, защото е постановено по ново искане. Доколкото с подадената на 03.10.2025 г. молба не са представени доказателства, касационният съд намира, че не е доказан фактът на настъпила промяна в обстоятелствата, релевантни за искането за предоставяне на безплатна правна помощ. Твърденият в молбата от 03.10.2025 г. факт на настъпила промяна е недоказан, поради което касационният съд намира, че в тази обжалвана част – относно отказа за предоставяне на правна помощ, обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Относно връщането на частната касационна жалба. Частните жалбоподатели са подали на 11.11.2024 г. частна касационна жалба срещу определение от 14.10.2024 г. на САС по ч.гр.д. № 2348/24 г., а апелативният съд е констатирал, че частната жалба е нередовна. С определение от 19.06.2025 г. и с разпореждане от 14.08.2025 г. администриращият частната жалба апелативен съд е дал точни и ясни указания, имащи значение за редовността на частната касационна жалба – частната жалба да се приподпише от адвокат от името на С. И. С. и да се представи пълномощно за този адвокат за представителство пред ВКС; да се приложи от двамата жалбоподатели писмено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, както и да представят препис от частната касационна жалба. Указанията са изцяло съобразени с изискванията за редовност на частната касационна жалба, за които се прилага нормата на чл.284 ГПК, а жалбоподателите са предупредени за последиците при неизпълнението им – връщане на частната жалба. Следва да се отбележи, че С. И. С. лично е подписал частната касационна жалба, а не чрез пълномощник, поради което ирелевантно за редовността на подадената от него частна касационна жалба – чл.284 ал.2 ГПК, е твърдяното обстоятелство, че С. Г. С. притежава юридическа правоспособност и е негова съпруга – тя не е извършила процесуални действия като представител на С.. Съобщението за дадената от апелативния съд с разпореждане от 14.08.2025 г. втора възможност за изпълнение на указанията е връчено частните жалбоподатели на 01.10.2025 г., но с подадената от тях молба на 03.10.2025 г. не са представени доказателства за отстраняване на нередовностите по частната касационна жалба. Посочването в молбата, че обжалваното определение на апелативния съд е „очевидно неправилно, предвид на уточненията, че имотът не е наша собственост и други, посочени в жалбата“ не е достатъчно – необходимо е било да се приложи нарочно писмено изложение, в което да се обоснове в какво точно се изразява очевидната неправилност на обжалваното определение. Не е представен и препис за насрещната страна. Апелативният съд не е давал указания за представяне на документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса, а връщането на частната касационна жалба не е поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса. В този смисъл касационният съд намира за несъстоятелен релевираният в частната жалба довод, че не е отчетено от апелативния съд обстоятелството, че с определение на Окръжен съд – [населено място] частните жалбоподатели са били освободени от задължението за внасяне на държавна такса. При тези факти касационният съд намира, че случаят попада в хипотезата на чл.286 ал.1, т.2 ГПК, поради което правилно и законосъобразно апелативният съд е върнал частната касационна жалба. С оглед на изложеното касационният съд намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение