Определение № 3204 от 25.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4554/2023 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от МБАЛ „Д-р С. И.“- [населено място] молба за спиране изпълнението на решение № 907 от 29.06.2023 г. по в.гр.д.№ 2760 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, с което е отменено частично решение № 100 от 20.04.2022 г. по гр.д.№ 197 от 2020 г. на Окръжен съд- Монтана и вместо него е постановено решение за осъждане на МБАЛ „Д-р С. И.“- [населено място] да заплати на М. М. Т. чрез неговия баща и законен представител М. Т. сумата 180 000 лв. и на М. Т. сумата 50 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на майката на М. Т., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.07.2016 г. до окончателното плащане. На 18.10.2023 г. молителят е подал касационна жалба вх.№ 23285 срещу горепосоченото решение, а на 25.10.2023 г. с платежни нареждания е внесъл по сметката на ВКС за обезпечения общо сумата 316 410,30 лв. Съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК спирането на изпълнението на въззивно решение се допуска от ВКС при подадена пред него касационна жалба, след внасяне на обезпечение в размер на присъдената с обжалваното решение сума. Тъй като в конкретния случай срещу постановеното от Софийския апелативен съд въззивно решение е подадена касационна жалба и дължимото съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК обезпечение в размер общо от 230 000 лв. е внесено, молбата за спиране на изпълнението на решението следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия