Определение № 475 от 21.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2285/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Красикапласт“АД/н/ чрез изпълнителния член на СД К. Ю. К., подписана с КЕП на законния представител К. К., срещу определение № 260065/23.10.2020г. по ч.т.д. № 615/2020г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от „Красикапласт“АД/н/ против определение № 1662/06.08.2020г. по т.д. № 676/2011г. на Пловдивския окръжен съд, с което съдът по несъстоятелността е разрешил на синдика на несъстоятелното дружество да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата 600лв., представляваща текущо възнаграждение за синдика за месец юли 2019г. С частната жалба се иска отмяна на определението като „очевидно“ неправилно. Оспорва се законосъобразността на извода на апелативния съд, че определението на съда по несъстоятелността, с което е разрешено от особената сметка на длъжника да се извърши плащане на възнаграждението на синдика, не подлежи на последващ инстанционен контрол. Частният жалбоподател счита, че същото е обжалваемо, съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.3 във вр. с чл.729, ал.3 ТЗ, тъй като то има характер на одобряване на сметка за разпределение. Позовава се на разпоредбата на чл.639 ТЗ и посочва, че след като вземането на синдика за възнаграждение е възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и не е платено на падежа, то подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1 ТЗ, поради което въззивното определение има характер на такова по чл.729 ТЗ. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ПАС за произнасяне по същество по неправилния акт на съда по несъстоятелността, който следва да изготви сметка за разпределение и по отношение на разноските по несъстоятелността. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима. Оплакванията, основани на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС, които са относими към евентуална нищожност на акта, са неоснователни. Въззивната инстанция е счела за недопустима частната жалба на несъстоятелния длъжник по съображения, че определението на съда по несъстоятелността не е от кръга на актовете, посочени в чл.613а, ал.1 ТЗ, не е и сред актовете по чл.274, ал.1 ГПК. Приела е, че с оглед съдържанието на мотивите и на диспозитива му, постановеното определение е по чл.658, ал.1, т.9 ТЗ. Частната жалба е неоснователна: С отчета си за м.юли 2019г. по чл.659, ал.2 ТЗ, на 05.08.2019г. синдикът на „Красикапласт“АД /н/ е поискал разрешение да плати разноски по несъстоятелността - възнаграждението си за м.юли 2019г. от 600лв., което искане е удовлетворено с Определение № 1662/06.08.2019г. Съдът по несъстоятелността е изложил съображения, че с решение на събранието на кредиторите месечното възнаграждение на постоянния синдик е определено на 600лв., утвърдено е с определение на съда от 15.04.2013г. и синдикът е встъпил в длъжност на 19.04.2013г. Обосновал е, че възнаграждението на синдика съставлява необходим разход, свързан с производството по несъстоятелност и извършването му следва от разпоредбата на чл.661, ал.3 ТЗ и същевременно в масата на несъстоятелността към 01.08.2019г. има наличност в размер на 98 820,63лв. С диспозитива на определението съдът по несъстоятелността е разрешил на синдика да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата 600 лв., представляваща текущо възнаграждение за синдика за м.юли 2019г. Съставът на ВКС констатира, че: Към датата на постановяване на Определение № 1662/05.08.2019г. по т.д. № 676/2011г. на ПОС е била одобрена четвърта частична сметка за разпределение, с която е разпределена сума в полза на НАП и която е била платена от синдика. При тези конкретни факти отсъства основание за извод, че изплащането на възнаграждението на синдика за м.юли 2019г. е разрешено в условията на постъпване на средства в масата на несъстоятелността при предходна такава липса/недостиг за покриване на разноските за производството, за да възникне необходимост от изготвяне на сметка за разпределение, в която да се предвиди и съобрази поредността на удовлетворяване, уредена в чл.722 ТЗ. Няма твърдения и данни по делото, че към датата на падежа на вземането за възнаграждение на синдика то не е могло да бъде удовлетворено поради липса на достатъчно средства в масата на несъстоятелността. Няма никакви данни и твърдения, че разноските по несъстоятелността-възнаграждението на синдика за този период е покрито от налични парични средства с произход реализация на обезпеченията на кредитори с вземания по т.1 на чл.722 ТЗ /в хипотеза на т.9 на ТР № 1 от 03.12.2018г. на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2017г./ или че е разрешено разпореждане със суми за възнаграждение за синдика при неудовлетворени други падежирани вземания от същия ред. От изложените по-горе факти се установява, че към датата на падежа на вземането на синдика за текущо възнаграждение за м. юли 2019г. и към датата на акта съда по чл.658, ал.1, т.9 ТЗ, по особената сметка на длъжника е налична набрана сума 98 820,63лв. По силата на разпоредбата на чл.661, ал.3 ТЗ синдикът получава текущото си възнаграждение ежемесечно като разрешение за това дава съдът - чл.658, ал.1, т.9 ТЗ. Настоящата хипотеза е именно такава - атакуваното пред апелативния съд определение на съда по несъстоятелността е по чл.658, ал.1, т.9 във връзка с чл.661, ал.3 ТЗ и е постановено в хипотеза на наличие на парични средства в масата на несъстоятелността за възнаграждението на синдика. Поради това, неоснователна е тезата на частния жалбоподател, че първоинстанционното определение има характер на одобряване на сметка за разпределение. Както се посочи, същественото е, че жалбоподателят не твърди и по делото отсъстват данни към момента на падежа на ежемесечно дължимото възнаграждение на синдика да не е било изплатено поради липса на средства в масата на несъстоятелността. Несъстоятелна е тезата на жалбоподателя, основана на разпоредбата на чл.639 ТЗ, тъй като в случая плащането на възнаграждението на синдика за м.юли 2019г. е на падежа. Поради това няма как това вземане да подлежи на удовлетворяване, съгласно чл.639 ТЗ по реда на чл.722, ал.1 ТЗ. Следователно, извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на обжалването е изцяло в съответствие със закона. Съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд и по съответния ред от ГПК. Допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274, ал.1 ГПК - на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.