Определение № 202 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3864/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Т. Л. Г. от [населено място], с вх. № 9293 от 26.11.2020 год., против определение № 138 от 19.11.2020 год. по гр. д. № 3026/2020 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната предходната й частна жалба вх. № 8812 от 13.11.2020 год. против разпореждането от 12.10.2020 год. по същото дело. Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение с оглед установеното от представените доказателства нейно изключително лошо финансово и материално състояние, по повод на което е искала освобождаване от заплащане на държавна такса по молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Поради това счита, че определението за връщане на частната й жалба поради невнасяне на указаните й от съда суми, представляващи обезпечение за спиране на изпълнителното дело, е необосновано и иска отмяната му. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о. намира частната жалба за допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, чиято предходна жалба е върната, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: За да върне предходната частна жалба на Т. Г. /от 13.11.2020 год./, съставът на ІІ г. о. на ВКС приел, че същата е недопустима – подадена е срещу разпореждането на съда за определяне на паричната гаранция по искането й за спиране по реда на чл. 309 ГПК изпълнението на влязло в сила решение. Указанието на съда за внасяне на посочените суми, представляващи обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК, във вр. с чл. 309 ГПК е връчено на молителката Т. Г., но същата не е представила доказателства за внасяне на определената гаранция. Поради това и подадената молба за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, срещу което е подадена молба за отмяна, следва да се отхвърли, а частната жалба срещу разпореждането за определяне на паричната гаранция да се върне като недопустима. Съдът се е позовал на приетото в ТР № 2/2012 год. на ОСГТК на ВКС относно необжалваемостта на определенията на ВКС по искане за спиране на изпълнение на въззивно решение, приложимо и по отношение на исканията за спиране по реда на чл. 309 ГПК. Изводът в обжалваното в настоящето производство определение на предходния състав на ІІ г. о. на ВКС се споделя като правилен, поради което и същото следва да се потвърди. Предвидената в ГПК възможност за спиране на изпълнението на влязло в сила решение, чиято отмяна се иска по реда на чл. 303 и сл. ГПК, е обусловена от представяне на предвиденото в чл. 282, ал. 2, респ. ал. 3 ГПК парично обезпечение. Това обезпечение не представлява нито държавна такса, нито разноски по делото, поради което по отношение на него не са приложими разпоредбите на чл. 83 и чл. 84 ГПК за освобождаване от заплащането му. Като вид обезпечение, по отношение на него са приложими разпоредбите на чл. 398, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, но само доколкото не се касае за обезпечаване на иск за собственост. В този смисъл е определение № 90 от 5.06.2020 год. по ч. гр. д. 1302/2020 год. на ВКС, І г. о. Непредставянето на надлежното обезпечение, определено по размер от закона, обуславя неоснователност на искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Правилно предходният състав се е позовал на цитираното Тълкувателно решение № 2/2012 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което това определение не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая указанието за внасяне на определения размер на обезпечението е съобщено на настоящата жалбоподателка, като същата не е представила доказателства за изпълнението му в срок. Това обосновава неоснователността на искането за спиране на изпълнението, а частната жалба срещу разпореждането за определяне размера на обезпечението е недопустима, тъй като такава възможност не е предвидена в закона, нито относно определяне на размера на обезпечението с оглед материалното състояние на молителя, нито относно обжалването. Поради тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.