Определение № 65 от 06.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3851/2019 г.

Производството е по чл. 245, ал. 3 ГПК. С молба вх.№ 1027 от 08.02.2021 г., подадена по пощата на 05.02.2021 г., ответницата по касация П. П. О. е заявила искане да й се издаде обратен изпълнителен лист за сумата 2 127,48 лв., събрана по изп.д.№ 216/2018 г. на ЧСИ с рег.№ *. Препис от молбата е връчен на насрещната страна - касаторката Т. И. И., която е депозирала отговор чрез адвокат С. Л. от АК – В. (подаден чрез ел. поща и заведен с рег.№ 2614 от 26.03.2021 г., както и по пощата с рег.№ 2695 от 30.03.2021 г.). Счита, че съгласно чл. 405, ал. 2 ГПК компетентен да се произнесе е РС – Варна, а по същество поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като след окончателното приключване на производството по делото е потвърдено задължението на П. П. О. да предаде владението върху помещение, разположено в съсобствения на страните двор, а задължението по чл. 59 ЗЗД е намалено с 200 лв. - от 840 лв. на 640 лв. Твърди, че надвнесената разлика от 200 лв. е преведена доброволно по банков път (представя вносна бележка от 04.03.2021 г.), лихви не се дължат, а таксите и хонорарите в изпълнителното производство не подлежат на връщане. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Подаването на молбата по чл. 245, ал. 3 ГПК не е скрепено със срок. Молителката П. П. О. е легитимирано лице по смисъла на чл. 245, ал. 3 ГПК, а ВКС е компетентен да се произнесе, тъй като е съдът, постановил решението, с което частично е отменен актът, въз основа на който е проведено изпълнението. Ето защо разглеждането на молбата от настоящия състав на съда е процесуално допустимо. С молбата по чл. 245, ал. 3 ГПК е приложено удостоверение от ЧСИ Л. С. (рег.№ *), съгласно което молителката е заплатила сумата 2 104,68 лв. за „погасяване на дълг”, както и 40,80 лв. за такси. Изпълнението е проведено въз основа на изпълнителен лист от 31.03.2018 г., издаден от ОС – Варна на основание решението по в.гр.д.№ 2278/2017 г. С изпълнителния лист е удостоверено осъждането на П. П. О. на основание чл. 108 ЗС да предаде на Т. И. И. владението върху помещението – баня, както и осъждането на П. П. О. на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на Т. И. И. сумата 840 лв. ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.02.2017 г. до окончателното плащане. С постановеното по реда на чл. 295 ГПК по настоящото дело Решение № 85/2020 г. от 11.01.2021 г. притезанието по чл. 108 ЗС е признато за основателно до размера на притежаваните от Т. И. 76,19 % ид.ч. от сградата с идентификатор ****. Задължението по чл. 59 ЗЗД е установено в размер на сумата 640 лв., заедно със законната лихва върху нея, считано от 17.02.2017 г. до окончателното плащане. Следователно, проведеното принудително изпълнение се явява материално законосъобразно в частта, в която е извършен въвод във владение (удостоверен с протокол от 09.03.2018 г.) и са събрани главница от 640 лв. и законната лихва върху нея, считано от 17.02.2017 г. до окончателното плащане. Съответно – дължимо събрани и неподлежащи на връщане са и събраните от П. П. О. такси и разноски във връзка с материално законосъобразно проведеното изпълнение, а становището на Т. И. И., че по принцип таксите и хонорарите в изпълнителното производство не подлежат на връщане, не е съобразено с действащата редакция на чл. 245, ал. 3 ГПК. Приложеното към молбата по чл. 245, ал. 3 ГПК удостоверение от ЧСИ Л. С. (рег.№ *) обаче не дава информация, въз основа на която да е възможно да се направи извод какъв е размера на лихвата върху сумата 640 лв. за времето след 17.02.2017 г., която е заплатена от длъжника; какво е основанието за заплащането на сумите, представляващи разлика между общо събраните 2 104,68 лв. и сбора от главницата 640 лв. и лихвата върху нея за времето след 17.02.2017 г. до окончателното плащане; каква част от таксите в размер на 40,80 лв. касаят законосъобразно проведения въвод и събирането на главницата 640 лв. и лихвата върху нея за времето след 17.02.2017 г. до окончателното плащане. По тази причина не е възможно да се направи преценка събирането на каква част от сумите 2 104,68 лв. и 40,80 лв. почива на съдебно признатите вземания на Т. И. И. срещу П. П. О., респ. - за каква част това основание е отпаднало по смисъла на чл. 55, ал. 1, хипотеза трета ЗЗД и подлежи на връщане по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК. Ето защо и доколкото се касае за вземания на длъжника, които несъмнено могат да бъдат удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в изпълнителното дело, на молителката П. П. О. следва да се даде възможност да представи ново удостоверение от ЧСИ Л. С., съдържащо разграничение на постъпилите от длъжника и изплатени на взискателя суми по изп.д.№ 216/2018 г. в смисъла посочен по-горе. Наред с това, на молителката П. П. О. следва да се даде възможност да се запознае с отговора, депозиран от Т. И. И. чрез адвокат С. Л. и да вземе становище по твърдението за доброволно плащане на сумата 200 лв. и неговото значение за произнасянето по молбата по чл. 245, ал. 3 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение