Решение № 5635 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 803/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/, чрез процесуалния си представител Л. Коралова, срещу Решение № 9268/27.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1014/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С решението, по жалба на „ИНСА ОЙЛ“ EООД, е отменено Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-95 от 25.04.2024 г. на вр. и. д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. В жалбата се посочва, че цитираното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон– касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Искането е решението да бъде отменено като неправилно и необосновано. В условията на евентуалност се иска изменение на разпореждането, като се съобрази възможността да бъдат създадени 50% от определените нива на ЗИС в държави-членки в ЕС и частично на територията на България. Ответникът по жалбата – „ИНСА ОЙЛ“ EООД, чрез адв. И. Кемалов, оспорва касационната жалба, излагайки подробни аргументи за нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. От фактическа страна административният съд е приел, че дружеството „ИНСА ОЙЛ“ EООД е задължено лице икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България. Дружеството е представило на председателя на ДА „ДРВВЗ“ справка-декларация по чл.4, ал.1 и ал. 2 ЗЗНН и относно представената информация е била извършена проверка, обективирана в Констативен протокол № 982/10.04.2023 г. Във връзка с разгледаната и анализирана информация за 2023 г., в докладна записка от 22.04.2024 г., получена от: задължените лица по чл.4, ал.2 ЗЗНН, от Агенция „Митници“ /чл.4 ал.3 ЗЗНН/ и в констативните протоколи, както и от НСИ /чл.4, ал.5, т.2 ЗЗНН/ е бил извършен сравнителен анализ на общите количества запас за извънредни ситуации /ЗИС/, които задължените лица трябва да поддържат. Посочено е, че съгласно т.4 от Методиката за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН, въз основа на нетния внос и вътреобщностните придобивания /ВОП/ на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, за изчисляването на количествата крайни нефтопродукти, които ще обезпечават определеното ѝ ниво на ЗИС, се използва процентното съотношение между представеното по реда на чл.4,ал.5,т.2,б.“в“ от ЗЗНН годишно потребление по видове нефтопродукти спрямо общото годишно потребление на всички нефтопродукти. Издадено е било оспореното в настоящото производство Разпореждане № Р-12-95 от 25.04.2024 г., с което са определени на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2024 г. - 30.06.2025 г. по видове, съгл. чл.2 ал.1 ЗЗНН: нефт – 5 949,465 тона; автомобилни бензини – 2 653,126 тона; газьоли – 41 163,178 тона; разпоредено е на търговското дружество да създаде така определените му нива на запаси за извънредни ситуации по видове и количества до 1 юли 2014 г. при спазване условията на чл.30, ал.1 от ЗЗНН; разпоредено е също дружеството да поддържа създадените от него нива на запаси за извънредни ситуации до 30 юни 2025 г.; разпоредено е и да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации. Отразени в обстоятелствената част на административния акт са и способите и реда за определяне на нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2024 г. – 30.06.2025 г. по видове. В първоинстанционното производство е била допусната съдебно- икономическа експертиза, заключението по която съдът е кредитирал като компетентно изготвено. Равностойността в нефт на годишния нетен внос и ВОП на енергийни продукти, съгласно Приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008, както и на тежките горива за предходната календарна година (2023 г.), възлиза на 4 754 706 тона. Среднодневният нетен внос и ВОП, изчислен на база 365 дни, е 13 027 тона. Отбелязва се, че нетният внос и потреблението се изчисляват от НСИ по общовалиден за ЕС модел, утвърден от Евростат, като е посочена и разпоредбата на чл.4, ал.5, т.2 от ЗЗНН. Равностойността на годишното потребление по видове нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН за 2022 г. на територията на Република България, е изчислена на 4 064 978 тона. Среднодневното потребление по видове нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН за 2023 г., изчислено при 365 дни, е 11 270 тона. Според вещото лице среднодневният нетен внос и ВОП на нефтопродукти е 13 026,592 тона, а среднодневното потребление – 10 270,121 тона. Общото количество на ЗИС, изчислено на база 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН за 2023 г., е 1 172 393,260 тона. На база 61 дни среднодневно потребление на територията на страната, количеството е 687 477,353 тона. Допълнителното заключение на приетата СИЕ разглежда два варианта за размера на наема за периода 30.06.2022 г. – 30.06.2023 г., който следва да бъде заплатен от дружеството, в случай че използва възможността да делегира чрез договор създаването и съхраняването на 100% от определените му нива на запаси за извънредни ситуации, като при Вариант 1 /наемане на лицензиран склад и гориво/ дружеството ще следва да заплати наем за срока на съхранение в размер на 11 696 805,49 лева без ДДС - или 14 036 166 лева с ДДС,а при Вариант 2 /наемане само на лицензиран склад и влагане на собствено гориво/ дружеството ще следва да заплати само наем за срока на съхранение в размер на 11 346 595,33 лева без ДДС, към който разход следва да бъде прибавен и разхода за привличане на кредитен ресурс за закупуване на горивото. Размерът е определен в Отговор № 8 от приетото по делото основно заключение, с който се установява, че пазарната стойност на нефтопродуктите, които дружеството следва да закупи и съхранява като запас за извънредни ситуации е в размер на 86 607 240,11 лева към 30.06.2024 г. Наличните финансови средства на дружеството са в размер на 32 165 000 лева, от които 9 022 00 лева собствен оборотен капитал и 23 142 985 лева свободни за усвояване кредити съгласно Отговор №9. Изчислена е каква би била лихвата за привличане на оборотен капитал под формата на кредит в размер на 86 607 240,11 лева, като за една година за обслужване на такъв кредит лихвите са в размер на 4 460 272,92 лева при приет по-нисък размер на лихва и такса по кредита. Или общо разхода за формиране на запас при този вариант /наем, лихви и такси/ е в размер на 15 806 868,19 лева. Във второто допълнително заключение вещото лице е посочило, че разхода за съхранение на 50% от запаса в други държави членки е в размер на 2 375 499,72 лева без ДДС или 2 850 598 лева с ДДС. Към тази сума следва да се добави и разхода за съхранение на останалите 50% от запаса в страната. За да уважи жалбата, съдът е приел от правна страна, че е налице немотивираност на оспорваното разпореждане. Посочил е, че изчисленията на вещото лице съвпадат със стойностите, изведени в акта, но в преписката отсъстват изчисления, въз основа на които са определени нивата на запаси за извънредни ситуации на дружеството, като е посочен само крайният резултат. По този начин съдът смята, че се стига до допълване на мотивите на административния орган с експертното заключение. Освен това е достигнал до извод за непропорционалност на задължението с оглед финансовата тежест, която дружеството следва да понесе при изпълнение на процесното разпореждане. Прието е, че за дружеството е налице обективна невъзможност да изпълни разпореждането чрез влагане в собствени регистрирани складове по чл.38 от ЗЗНН, тъй като не разполага с такива в посочения обем, като единствената възможност за него остава да вложи определените му количества запас в регистрирани складове за съхранение на запаси от нефт и нефтопродукти, собственост на други съхранители /външен съхранител/, с който да сключи договор за съхранение и да заплаща ежемесечно наем за този склад. Тези варианти са били подробно разгледани от експерта и описани в първоинстанционното решение, като първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод, че наличните финансови средства на дружеството, както и тези с възможност за привличане, не са достатъчни за закупуване на горивата, необходими за формиране на запас за извънредни ситуации. Допълнително е разгледал и вариант, в който, за да изпълни вмененото му задължение, дружеството следва да използва реализираната от него печалба от дейността през предходната година и е достигнал до извод, че тя ще трябва да бъде вложена почти изцяло /при Вариант 1/ или няма да е достатъчна да покрие разхода по формиране на запаса /при Вариант 2/, което на практика обезсмисля неговата икономическа дейност. При тези съображения е отменил издаденото разпореждане като обективно неизпълняем акт, издаден в нарушение на принципите за пропорционалност и съразмерност, създаващ риск за икономическото оцеляване на неговия адресат. Решението е правилно. Законът за запасите на нефт и нефтопродукти урежда обществените отношения, свързани със създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти, както и въвежда необходимите процедури за преодоляването на евентуален сериозен недостиг. Запасите се създават и поддържат от ДА „ДРВВЗ“. Всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл.2, ал.1 и на тежки горива, изготвят и представят в ДА „ДРВВЗ“ ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация за: произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл.2, ал.1 и тежки горива; количествата нефтопродукти по чл.2, ал.1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление; количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива; наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; количествата нефтопродукти по чл.2, ал.1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, продадени на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива. Безспорно се установява по делото, че „ИНСА ОЙЛ“ ООД е „задължено лице“ по смисъла на чл.23, ал.2 и 3, във връзка с § 1, т.11 от ДР на ЗЗНН и съответно е длъжно да създаде, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации. От доказателствата по делото е установено, че през 2023 г. оспорващото дружество е осъществило нетен внос и ВОП с равностойност в нефт от 4 754 706 тона. Тъй като дружеството е осъществило участие в нетния внос и вътрешнообщностните пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива в равностойност на нефт, то като задължено лице участва в създаването и съхраняването на нива на запаси за извънредни ситуации. Първоинстанционният съд е установил обаче, че за формирането на определения запас от задълженото дружество ще се изисква над възможния от него финансов ресурс. В тази връзка първостепенният съд е съобразил цитираното в мотивите на проверявания съдебен акт решение от 30.04.2024 г. на СЕС по съединени дела С-395/22 и С-428/22. Съдът правилно е приел, че не е нарушен принципът за съразмерност (пропорционалност), като е изложил подробни и обосновани мотиви, вкл. е обсъдил и кредитирал заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно т. 86 от решението на СЕС от 30.04.2024 г., запитващата юрисдикция следва да оцени пропорционалността на задължението, като извърши цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства. В тази връзка в т.87 от решението се сочи възможност за оператора да делегира най-малко част от задълженията си по отношение на запасите на една централна структура за управление на запасите /ЦСУЗ/ или на друг икономически оператор в рамките на Съюза. Наличието на действителна възможност за делегиране на разумна цена на задълженията по отношение на запасите на една ЦСУЗ, или на друг икономически оператор, би трябвало да се възприеме като гаранция, че посочените задължения са пропорционални. Както е приел и първоинстанционният съд, задълженията по отношение на запасите следва да отчитат финансовите последици които имат спрямо размера на съответните икономически оператори и оборота, реализиран от тях в рамките на дейността им, както и да се съпоставят тези последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. При така установената липса на достатъчно свободни вместимости при останалите собственици на регистрирани складове в страната по см. на чл.18, ал.,1 т.1 ЗЗНН и установената невъзможност за формиране на запаса при съхранители, които се намират извън територията на страната, е следвало да бъде изследван рискът от налагането на задължението във връзка с икономическото оцеляване на съответния икономически оператор или неговото конкурентно положение спрямо другите икономически оператори. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК, съдията е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за касационната инстанция, които, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и фактура, са в размер на 4 920,00 евро. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, съдът определя разноски за касационната инстанция в размер на 600 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение