Определение № 2201 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на З. В. Ш., чрез адв. М., с която е поискано спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №394/23.03.2026г. по в.гр.дело № 3098/2025г. на ОС-Пловдив. С това решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3925/10.08.2025г. по гр.д.№ 6205/2024г. на РС-Пловдив, З. Ш. е осъден да плати на Г. И. Д. сумата 3 000 лева, като обезщетение за причинени на 21.12.2023г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Върховният касационен съд намира искането за основателно. Постъпила е в срок касационна жалба с вх.№ 15317/23.04.2026г. от молителя, заедно с приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. Молителят е представил преводно нареждане, според което на 24.04.2026г. по специалната сметка на ВКС е внесена сумата 1533,88 евро (3000 лева). Удостоверено е от счетоводител при ВКС, че сумата, съставляваща надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал.2 ГПК, е постъпила по тази сметка на ВКС на 28.04.2026г. Предвид това молбата следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховният касационен съд