Определение № 99 от 16.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4885/2019 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба (озаглавена „жалба“), вх. № 5022840/11.02.2019 г. по регистъра на Софийски районен съд (СРС), подадена от М. М. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 373835/28.03.2018 г. по гр. д. № 1148/2016 г. на СРС, ГО, 81 състав в частта, в която е уважен предявения по реда на чл. 422 ГПК иск и е признато съществуването на вземане на „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника А. за сумата 275. 59 лв. - цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент с абонатен № 432984, находящ се в сградната инсталация на ул. „...“ № ..., район „Искър“ на [населено място] за периода м. декември 2012 г. – м. април 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2015 г. до изплащането, както и за сумата 39. 80 лв. – лихва за забава върху главното вземане, за периода 31.01.2013 г.-25.08.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55888/2015 г. на СРС, III ГО, 81 състав. В молбата се поддържа основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. Страната се позовава на нарушеното й право на участие в процеса и в частност за ненадлежното й призоваване за проведеното съдебно заседание на 20.03.2018 г. (поради техническа грешка е посочена датата 30-ти), пред първоинстанционния съд (СРС), поради допуснато нарушение на правилото по чл. 41, ал. 2 ГПК. Твърди, че не са били налице предпоставките за приложение на фингираното призоваване при условията на чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК, доколкото молителят не е отсъствал от дома си на посочения от него и известен на съда адрес за повече от три дни, а през летните месеци – за повече от една седмица. Твърди, че е узнал за постановеното решение, чиято отмяна иска на 23.01.2019 г., когато се снабдил от ЧСИ, пред който е образувано изпълнителното дело, по което е длъжник, с преписи от съобщението за образуването му и от изпълнителния лист, а на 01.02.2019 г. се запознал и със съдържанието на самото решение в архива на СРС. Ответниците по молбата - „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната“ ООД, и двете със седалище [населено място] не са подали отговор по реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане. Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е (по пощата) на 08.02.2019 г., в предвидения в хипотезата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок, с оглед наведените твърдения, че молителят е узнал за влязлото в сила решение на 23.01.2019 г., когато лично е посетил кантората на провеждащият принудителното изпълнение против него ЧСИ и се е снабдил с преписи от съобщението за образуване на изпълнителното дело и от изпълнителния лист. Внесена е дължимата за производството по отмяна държавна такса (по сметка на СГС с платежно нареждане от 04.04.2019 г.). При така изложеното от молителя относно момента на узнаване за постановеното решение молбата за отмяна се явява процесуално допустима. Затова ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по нейната основателност. С молбата е направено искане за допускане разпит на свидетели относно факта дали молителят е напускал адреса, на който живее и който е съобщил (посочил) по делото, респ. отсъствал ли е от него повече от 1 месец в периода м. декември 2017 г. – м. юли 2018 г. и ако да - кога. Предвид разясненията, дадени с т. 11 от TP № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които в производството по чл. 307, ал. 2 ГПК е допустимо да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушение на правото му на участие в процеса (каквото в случая се релевира) искането следва да се уважи. Предвид на изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,