Определение № 12434 от 03.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9464/2025 г.
ВАСТрето отделение03.12.2025 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5139 от 19.05.2025 г., постановено по вх. № 6300/28.04.2025 г. по адм. дело № 30/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от П. Ж. П., против определение № 5139 от 19.05.2025 г., постановено по вх. № 6300/28.04.2025 г. по адм. дело № 30/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС – Хасково е образувано по искова молба, подадена от П. Ж. П.. С определение № 500/20.01.2025 г., административният съд е оставил без движение подадената от П. искова молба, като изрично му е указано да отстрани констатираните по нея нередовности. Съобщението за дадените указания е връчено на 28.01.2025 г. на П. Ж. П., като поради неизпълнението им АС Хасково оставил без разглеждане исковата молба с определение № 1379/17.02.2025 г. и прекратил производството по адм. дело № 30/2025 г. На 16.04.2025 г. във Върховния административен съд постъпила „жалба“, подадена от П. Ж. П. с входящ номер № 6124/16.04.2025 г., която е изпратена с разпореждане на Председателя на Трето отделение на ВАС на Административен съд – Хасково за администриране при условията на чл. 213а, ал. 1 – ал. 5. Поради това, че тази „жалба“ е написана върху съобщение по адм. дело № 30/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, касаещо определение № 1379/17.02.2025 г., то тази „жалба“ е приета от съда като такава, подадена против посоченото определение. С оспореното в настоящото производство определение съдът приел, че от една страна така подадената жалба е с неясни волеизявления, а от друга същата се явява просрочена – т.е. жалбата е постъпила в съда на 16.04.2025 г. и върху изпратения (във вид на заверено от служба Регистратура на ВАС копие) пощенски плик, с който същата е била подадена, не се разчита пощенско клеймо с дата на подаване, по-ранна от 01.03.2025 г., на която дата определение № 1379/17.02.2025 г. е влязло в сила. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че жалбоподателят не посочва конкретни касационни основания за отмяна. От съдържанието на частната жалба не могат да се извлекат касационни основания, а само твърдение за отказ от правосъдие. Действително, така подадената жалба с вх. номер № 6124/16.04.2025 г. по описа на ВАС освен, че е неясна, е и подадена извън срока за обжалване на определение № 1379/17.02.2025 г. Същото е влязло в сила на 01.03.2025 г., а жалбата е подадена във ВАС на 16.04.2025 г. Независимо, че към нея е приложен пощенски плик във вид на заверено от служба Регистратура на ВАС копие, от него не може да се разчете пощенското клеймо. Съгласно чл. 230 АПК частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението. Срокът за подаване на жалба е преклузивен. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за което съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото. Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждане по същество, поради и което правилно е оставена без разглеждане. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
Цитирани разпоредби
5- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 213, ал. 1
- чл. 229
- чл. 236