Определение № 579 от 07.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 451/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. П. П., [населено място], срещу определение №148 от 11.05.2011 г. по ч. гр.дело №212/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №1264/01.04.2011 г. по гр. дело №425/2009 г. на Русенския окръжен съд. С определението на първоинстанционния съд е върната частна жалба вх. №3252/31.03.2011 г. на Е. П. П. срещу разпореждане №1006/15.03.2011 г. по гр. дело №425/2009 г. на Русенския окръжен съд като просрочена. Въззивният съд е приел, че едноседмичният срок за обжалване на разпореждането е изтекъл на 28.03.2001 г., а жалбата е подадена на 31.03.2011 г.. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да отчита реалните факти и обстоятелства при преценката за това дали срокът за извършване на процесуалните действия е пропуснат. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Повдигнатият от жалбоподателя въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установена съдебна практика, според която при преценката дали частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК трябва да се съобразят всички данни по делото. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.