Решение № 5969 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на „Никитранс 99“ ЕООД, със седалище [населено място], Община Родопи, Област Пловдив, против Решение № 636/11.09.2025 г. на Министерски съвет /РМС/ за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II- 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път II - 86 /Югоизточен обход на гр. Пловдив/“, привеждане на проектен габарит Г10,50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и [населено място] и [населено място], община Родопи, област Пловдив“, в частта, с която е определено обезщетение за отчуждaване на недвижими имоти, собственост на търговското дружество, находящи се в землището на гр. Пловдив, в размер както следва: за имот с идентификатор 56784.104.60 по КККР на гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, с площ за отчуждаване: 336 кв.м., вид на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект - 15 877 лева, и за имот с идентификатор 56784.104.16 по КККР на гр. Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, с площ за отчуждаване: 656 кв.м., вид на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект – 30 998 лева. В жалбата и в писмена защита се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като издадено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Релевирани са съображения, че определеното обезщетение е занижено и не е равностойно на пазарната стойност на отчуждените имоти и е направено искане за изменение на обжалваното РМС, като съдът определи по-висок размер на паричното обезщетение за притежаваните от „Никитранс 99“ ЕООД недвижими имоти, както и за заплащане на направените съдебни разноски. Ответникът - Министерски съвет на Република България /МС/, чрез процесуалния си представител – правен съветник А. Тафров, в депозирано становище и в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и противопоставя възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт А. Антонова изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт М. Цветанова, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Заинтересованата страна – Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Ц. Колачева, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и заявява искане за потвърждаване на оспореното решение като правилно и зкаоносъобразно, както и за присъждане на юрисконасултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема жалбата, като подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и против акт, подлежащ на съдебен контрол, за допустима, а по същество – за неоснователна, по следните съображения: С Решение № 675/14.11.2019 г. на Министерски съвет, на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост /ЗДС/, републикански път II-56 „Брезово - Пловдив - Път II-86“, участък от км 90+000 до км 102+820, е обявен за обект с национално значение и за национален обект. По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспореното решение, въз основа на която се установява, че АПИ, в качеството си на инвеститор и заинтересуваното ведомство, е отправило мотивирано искане по чл. 34, ал. 2 ЗДС за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда, до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е представило предвидената в ал. 2 на същата разпоредба документация, в това число подробен устройствен план – парцеларен план /ПУП-ПП/ за процесния обект, одобрен със заповед № РД-02-15-40/23.04.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в Държавен вестник, бр. 37 от 02.05.2025 г. /влязла в сила на 17.05.2025 г./, актуални скици, данни и документи за собственост на засегнатите имоти; оценителски доклад и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. С писма изх. № 24-00-1374/27.05.2025 г. и изх. № 24-00-1533/06.06.2025 г. председателят на УС на АПИ е изискал от Службата по вписванията- град Пловдив информация и копия на всички вписани сделки с поземлени имоти, находящи се в землищата на гр. Пловдив, на [населено място] и [населено място], община Родопи, област Пловдив. С договор № РД-37-29/16.08.2022 г., сключен по Рамково споразумение № 53-00-7838/23.08.2018 г., агенцията е възложила на лицензиран оценител - „Сървей груп“ ЕООД, да изготви оценителски доклад, определящ равностойните парични обезщетения, полагащи се на собствениците на засегнатите от отчуждаването имоти и части от имоти, разположени в землищата на посочените по-горе населени места. За изпълнение на възложената поръчка, оценителят е използвал удостоверения за пазарни аналози по чл. 32, ал. 4 ЗДС, издадени от Агенцията по вписванията и Службата по вписванията - гр. Пловдив, като при изготвяне на оценката са съобразени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и отразяващи състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 27.05.2024 г. до 27.05.2025 г. В доклада са описани използваните като аналози за определяне на пазарната стойност на земеделската територия две пазарни сделки, информация за които е предоставена от Службата по вписванията в град Пловдив. Въз основа на тези сделки е изчислена осреднена цена в размер на 47253,30 лева/дка. На основание чл. 34а ЗДС, със съвместен доклад министрите на финансите и на регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за изграждане на националния обект, към което са приложени документите по чл. 34а, ал. 4, т. 1- т. 4 ЗДС, както и становища от извършеното без бележки и възражения междуведомствено съгласуване. Видно от данните от доказателствената съвкупност по делото, в производството по издаване на оспореното решение на МС е извършено предвиденото в чл. 34а, ал. 3 ЗДС публикуване на обявление за започналата процедура по отчуждаване в два централни и един местен ежедневник и изпращането му на органите на общинската администрация, на чиято територия се намират имотите, предмет на отчуждаване. Адмнистративното производство е завършено с издаването на Решение № 636 от 11.09.2025 г. на Министерски съвет, с което се отчуждават за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II – 56 пътен възел „Скобелева майка“ – път II – 86 /Югоизточен обход на гр. Пловдив/“, привеждане на проектен габарит Г10,50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, съгласно подробния устройствен план – парцеларен план, одобрен със Заповед № РД-02-15-40/23.04.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и [населено място] и [населено място], община „Родопи“, област Пловдив, подробно описани в приложение към т. 1 от решението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. В позиция № 1 и № 2 от приложението, част „Земеделска територия в землището на гр. Пловдив, ЕКАТТЕ 56784, община Пловдив, област Пловдив“, като предвидени за отчуждаване, са вписани притежаваните от оспорващото дружество /по силата на представения по делото НА № 130/20.12.2013 г./ недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор 56784.104.60, с площ от 336 кв.м., вид на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект - по отношение на който е определено обезщетение в размер на 15 877 лева, и имот с идентификатор 56784.104.16, с площ от 656 кв.м., вид на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект – спрямо който е предвидено обезщетение в размер 30 998 лева. С определение от 10.11.2015 г. съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от вещо лице инж. Ю. Пальов, оценител на имоти, съобразно изикванията на § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Експертът е определил равностойно парично обезщетение за отчуждаваните имоти на жалбоподателя в размер на 125 753.36 лева, като попадащи в урбанизирана територия с предназначение по реда на ЗОЗЗ, в съответствие с действащия парцеларен план. За определяне на средната пазарна цена вещото лице е използвало четири сделки за избор на аналог за имоти, също попадащи в урбанизирана територия. По искане на ответника, в с.з. на 10.03.2026 г. по делото е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, с поставена задача вещото лице да изготви втори вариант на изчисление на размера на обезщетението, съобразявайки изискванията на § 1 от ДР на ЗДС, като използва пазарни аналози – сделки с имоти с предназначениеземеделска земя, с начин на трайно ползване – неземеделско ползване. Съгласно изготвеното допълнително становище, стойността на равностойното обезщетение е определена в размер, идентичен с този, посочен в оценителския доклад, приложен по делото. Вещото лице е използвало като пазарен аналог същите две сделки, които са послужили за изготвяне на оценката на лицензирния оценител „Сървей груп“ ЕООД в административното производство. При тази фактическа установеност, настоящият състав приема подадената от „Никитранс 99“ ЕООД жалба за неоснователна. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците на имотите. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, 34а и 34б, ал. 2 ЗДС. Оспореното решение, в частта му, с която е определен размерът на паричното обезщетение за отчуждаване на имоти с идентификатори 56784.104.60 и 56784.104.16, притежавани от „Никитранс 99“ ЕООД, е издадено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Правилото на чл. 32, ал. 2 ЗДС регламентира то да се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Понятието „пазарни цени“ е дефинирано в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като осреднени цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. При така очертаната правна рамка следва да се приеме, че административният орган правилно е определил размера на обезщетението за отчуждаването на собствените на оспорващото дружество недвижими имоти, въз основа на възложения оценителски доклад. При изготвянето на последния лицензираният оценител, с оглед правилото на чл. 32, ал. 2 ЗДС, е съобразил предназначението на процесните имоти преди одобряването на парцеларния план, предвиждащ изграждането на националния обект. Позовавайки се на писмо изх. № 24-МН-623/2/25.07.2025 г. на главния архитект на община Пловдив /прието като доказателство по делото/, съгласно което имотите на „Никитранс 99“ ЕООД попадат извън строителните граници на града и няма данни за план за регулация, оценителят използва за аналози две пазарни сделки с имоти със сходни характеристики – земеделска земя, предназначена за неземеделско ползване. Въз основа на същите е изчислена осреднена цена в размер на 47 253.30 лева за един декар. Двете сделки са в основата на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза, в което изрично е посочено, че само използваните в оценителския доклад пазарни аналози отговарят на изискванията, регламентирани в ЗДС, и се отнасят за земеделски земи с начин на трайно ползване за складова база или за друг вид производствен, складов обект, като получената въз основа на тях стойност на парично обезщетение е идентична с тази, обективирана в административната оценка. Съдът кредитира изготвеното допълнително заключение, като обективно дадено и съответно на наличните по административната преписка данни, както и на всички събрани в хода на съдебното производство доказателства. По делото не е спорно, че за процесните недвижими имоти няма влязъл в сила подробен устройствен план /ПУП/ и че не са извършвани каквито и да било действия за промяна на предназначението им по реда на ЗОЗЗ. В нотариален акт № 130/20.12.2013 г., с който жалбоподателят се легитимира като собственик, също е посочено, че трайното предназначение на имоти с идентификатори 56784.104.15 /от който е образуван процесният поземлен имот 56784.104.60/ и 56784.104.16 е земеделска територия, с начин на трайно ползване – за друг вид производствен/складов обект. По тези аргументи, съдът не кредитира основното заключение на СТЕ, което вещото лице е изготвило на базата на действащ общ устройствен план /ОУП/, съгласно който процесните имоти попадат в зона за смесена обществено обслужваща и производствено-складова зона. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 2 и чл. 103а ЗУТ функциите на общите устройствени планове е само да определят предназначението и начина на устройство на отделни структурни части на териториите, като при изготвянето им се съобразяват предвижданията на заварените ПУП и се допуска промяна на предназначението само по изключение - за изграждане на обекти – публична държавна или общинска собственост, или защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Подробните устройствени планове са тези, които по силата на чл. 103, ал. 3 ЗУТ определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. В настоящия случай, от доказателствената съвкупност по делото е безспорно установена липсата на изготвен ПУП и регулационен план за притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти. Поради това и вещото лице, за да приеме в основното заключение, че те попадат в урбанизирана територия, се е позовал на плановите предвиждания за съседни на тях имоти, за които е приложил съществуващия картов материал, неотносим към предмета на спора, а при изслушването му в съдебно заседание на 10.03.2026 г. е пояснил, че формира изводите си само въз основа на косвени данни. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя в представената писмена защита на Решение № 1498 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6551/2020 г., VIII о., което касае спор за определяне на местни данъци и такси и в което касационният съдебен състав е направил изричната уговорка, че правните му изводи са за целите на данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси. Предвид посоченото, съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваните недвижими имоти на жалбоподателя законосъобразно е определено от административния орган в общ размер на 46 875 лв., поради което постановеното от него решение в оспорената част е законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на претендираните разноски не подлежи на уважение. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника и на заинтересованите страни – министърство на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", своевременно претендираните от тях разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на по 102, 26 евро, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и конкретната правна и фактическа сложност на делото. На ответната страна се дължат и направените разноски, в размер на 100 евро, за изготвяне на допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,