Определение № 9420 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8579/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Е., гражданин на Иран, чрез пълномощника му адв. З. Копчева, срещу решение № 7265 от 29.06.2026 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – четвърто отделение, по адм.д. № 4881/2026г., в частта, с която касационната му жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Излагат се твърдения, че горепосочената част от диспозитива на съдебното решение представлява определение, което е неправилно и е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се настоящият петчленен състав да отмени обжалваното определение и да постанови съдебен акт, с който да го обезсили. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид представените по делото доказателства, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е било образувано по два броя касационни жалби, подадени съответно от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), и респективно – от М. Е., гражданин на Иран. Предмет на контрол е било решение № 11345 от 23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 10808/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. С него, от една страна, е отменено решение № 4895/24.09.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец, и делото е изпратено за ново произнасяне по преписката на Председателя на ДАБ при МС. А, от друга страна, досежно обжалването на отказ за предоставяне на хуманитарен статут, жалбата на иранския гражданин е отхвърлена. По касационната жалба, подадена от председателя на ДАБ, е постановена отмяна на решението на административния съд в частта, с която е отменено решение № 4895/24.09.2025 г. на председателя на ДАБ при МС досежно отказан бежански статут на М. Е., гражданин на Иран, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на иранския гражданин за предоставяне на бежански статут, и вместо това е постановено отхвърляне на жалбата на иранския гражданин по отношение на отказа за предоставяне на статут на бежанец. По касационната жалба, подадена от М. Е., е прието, че същата е частично недопустима и частично неоснователна. Тричленният състав на Върховният административен съд е изложил подробни съображения, като се е обосновал относно недопустимостта със следното: Както от обстоятелствената част, така и от формулирания петитум на жалбата до Административен съд – София-град се установява, че се обжалва решение № 4895/24.09.2025 г. на председателя на ДАБ в неговата цялост, включително и по отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут, и се претендира отмяната му. Издаденият административен акт спрямо М. Е. е постановявал отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на лицето. Тези последици са негативни спрямо правната сфера на жалбоподателя. Затова и той е обжалвал административния акт – решението за отказ, в цялост: и по отношение на отказания статут на бежанец, и по отношение на отказания хуманитарен статут. С решението на административния съд обаче решението в частта, с която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец е било отменено – този правен резултат е благоприятен за М. Е., той не влияе негативно на неговата правна сфера. Видно от депозираната жалба и от поведението на жалбоподателя, по време на производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е поддържал, че оспорва първоинстанционното решение в цялост. Това означава, че лицето атакува както негативните, така и позитивните спрямо себе си последици. Касаторът е оспорил решението на първоинстанционния съд в неговата цялост - както в отхвърлителната му част относно постановения с горепосоченото решение отказ за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.75, ал.1, т.4 ЗУБ, така също и в частта му, с която решение № 4895/24.09.2025 г. в частта му, в която на иранския гражданин е отказано предоставянето на бежански статут е отменено и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. Правилно тричленният състав на Върховният административен съд е цитирал т.18 от Тълкувателно решение №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то е благоприятно за нея. В този смисъл е и чл. 210, ал.1 от АПК, който разпорежда, че право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Затова и Върховният административен съд в решение № 7265 от 29.06.2026 г. по адм. дело № 4881/2026 г. е квалифицирал касационната жалба на М. Е. като недопустима досежно обжалването на решение № 11345 / 23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 10808/2025 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, с която е отменено решение № 4895/24.09.2025 г. на Председателя на ДАБ в частта му, с която на иранския гражданин е отказано предоставянето на бежански статут на основание чл.75, ал.1, т.2 ЗУБ и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Този изход на делото е бил благоприятен за страната, затова и обжалването в тази му част е безпредметно. Не могат да бъдат споделени твърденията, изложени в частната жалба, че съдът хем прогласява недопустимостта на производството в тази му част, хем се произнася по същество. Съдебният акт на тричленния състав на Върховния административен съд е ясно структуриран и може да бъде направен безпротиворечив извод, че касационната жалба на М. Е. е разгледана в две части според съдържанието си. А от съдържанието й може да се направи ясен извод, че решението на Административен съд – София-град е обжалвано в цялост. Затова и мотивирано касационната жалба е оставена без разглеждане в частта досежно оспорването на първоинстанционно решение в частта, с която е отменено решение № 4895/24.09.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 ЗУБ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец. По отношение на касационната жалба в частта, касаеща хуманитарния статут, същата е разгледана по отношение на основателността. Това не противоречи на констатацията на съда, че касационната жалба по отношение на първоинстанционното решение в частта, касаеща отказания статут на бежанец, е недопустима. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия приема, че определението, инкорпорирано в обжалваното решение на Върховния административен съд, четвърто отделение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Поради това, съдът