Определение № 3881 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2147/2024 г.

Производството e по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Л. Петрова от гр. София срещу определение № 871/25.01.2024 г. на тричленен състав на Върховен административен съд /ВАС/, шесто отделение, постановено по адм. дело № 5103/2023 г. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи относно незакосъобразността на оспоренато решение на Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Иска се оспореното определение да бъде отменено. Ответникът – Пленум на ВСС, в писмено възражение по делото изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 871/25.01.2024 г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 5103/2023 г., е оставена без разглеждане жалбата на Л. Петрова – следовател във Военно-окръжна прокуратура – гр. София, против решение по т. 2 от протокол № 9 от заседание на Пленума на ВСС, проведено на 06.04.2023 г., и е прекратено производството по делото. В мотивите на определението на тричленен състав на ВАС е прието, че видно от съдържанието на оспореното решение, същото има уведомителен характер, не поражда права и задължения, както и не засяга права и законни интереси на жалбоподателката и не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Според съда оспореното решение не представлява конститутивен административен акт и не предизвиква едностранна промяна в правната сфера на Петрова, като с него Пленума на ВСС е приел принципно решение съгласно разписаното в § 46 от ПЗР на ЗИД на Закона за съдебната власт /ЗСВл/ относно запазването на възнагражденията за длъжност и ранг на преназначените магистрати по § 44, ал. 1 и § 45, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В мотивите на съда се сочи още, че твърдяното намаление на месечното възнаграждение на жалбоподателката не произтича от съдържанието на процесното решение, а от заповедта на административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура – София и от акта за изменение на акта за заемане на длъжност от 09.03.2023 г.,издадени въз основа на решение по т. 9 от протокол № 5/15.02.2023 г. от заседание на Прокурорската колегия /ПК/ на ВСС. Така постановеното определението е правилно. С решение по т. 2 от протокол № 9 от заседание на Пленума на ВСС е прието, че преназначените магистрати по § 44, ал. 1 и § 45, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗСВл запазват размера на придобит ранг и размера на възнаграждението съгласно § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВл до следващи изменения на възнаграждението за длъжност и/или ранг, което следва да отговаря на заеманата от тях длъжност и е определено с Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи. Това решение, както и правилно е приел тричленният състав на ВАС, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - ал. 4 от АПК, а има характер на вътрешнослужебен акт, издаден при осъществяване на правомощията на ВСС, произтичащи от чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВл. Дори и да се приеме, при съобразяване на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗСВл, както и на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, даваща право на гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително и вътрешнослужебните, но само при условие, че тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени със закон от съдебно обжалване, че е налице в случая годен за обжалване акт, то същият не засяга пряко права и законни интереси на жалбоподателката. В тази връзка правилно тричленният състав на ВАС приема, че оспореното решение не е насочено и не оказва влияние върху правната сфера на жалбоподателката, доколкото по делото се установява, че твърдяното намаляване на нейното основно месечно възнаграждение не произтича от съдържанието на това решение. Промяната в основното месечно възнаграждение на жалбоподателката следва от решението по т. 9 от протокол № 5/15.02.2023 г. на ПК на ВСС, което предхожда решението на Пленума на ВСС и за което няма данни да е оспорено от следовател Л. Петрова, както и от последвалото заповед № РД-08-213/09.03.2023 г. на военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура - София и на акта за изменение № 2/09.03.2023 г. на акта за заемане на длъжност, но не и от решението на Пленума на ВСС. Наличието на правен интерес е положителна абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, за което съдът е длъжен да следи служебно. В конкретния случай настоящата съдебна инстанция не установява личен, пряк и непосредствен правен интерес за частната жалбоподателка от оспорване на атакуваното решение, тъй като последното не съдържа властническо волеизявление, което да поражда или да е в състояние да породи промени в нейната правна сфера към датата на постановяването му - 06.04.2023 г., към която и дата с решение на ПК на ВСС и актове на административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура – София, е било вече променено основното месечно възнаграждение на следовател Л. Петрова. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е постановено при липса на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, частният жалбоподател ще следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 50 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия