Определение № 19 от 13.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 654/2011 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК. Образувано е по молба с вх. № 10342/21.ХІ.2011 г., подадена от [фирма]-гр. П., в качеството му на ответник по оставена без уважение частна жалба на С. П. Р. от [населено място] с постановеното по настоящето дело определение № 715 от 25.Х.2011 г., което търговецът претендира да бъде допълнено с присъждане на разноски в размер на сумата 500 лв., които били поискани с изпратен по пощата негов отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. При произнасянето си по молбата за допълване на горното определение настоящият състав на ВКС съобрази следното: Молбата на [фирма]-гр. П. е заведена в канцеларията на ТК на ВКС на 21.ХІ.2011 г. и при съпоставка с датата на постановяване на определението, чието допълване в частта му за разноски се претендира, се налага извод, че тя е постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, т.е., че е процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба на [фирма]-гр. П. е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С оглед това, че с определение № 75 на ВКС, ТК, Първо отделение от 25.Х.2011 г. по настоящето дело частната жалба на С. П. Р. от [населено място] е била оставена без уважение и така е било потвърдено атакуваното с нея определение на предходния тричленен състав на ВКС от 2 юни 2011 г. по ч. т. дело № 509/2011 г., то за ответното по същата частна жалба [фирма]-гр. П. се е породило право, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да претендира присъждане на разноски за приключилото пред ВКС частно пр-во по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Искане за присъждането им в размер на сумата от 500 лв. д-вото е направило в своя писмен отговор по частната жалба, заведен с вх. № 7962 от датата 12.ІХ.2011 г., който обаче, поради грешка на канцеларията на ВКС, е бил приложен към друго дело - ч.т. д. № 649/11 г., вместо по настоящето. Независимо от това, видно от приложеното към въпросния отговор адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие, на датата 2.ІХ.2011 г., дружеството реално е внесло на адвокат А. Й. от [населено място] сума в размер на 500 лв. - като уговорен хонорар за изготвяне на писмено становище по основателността на оплакванията в частната жалба на Р.. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение