Определение № 647 от 04.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3520/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]-гр. А. срещу Определение № 1772 от 09.07.2013 г. по гр.д. № 1386/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено Постановление на ЧСИ рег.№704 И. М. от 20.03.2013 г. по изп.д.№ 209/2009 г. в частта, с която са приети разноски за изпълнителното производство за сметка на длъжника - адвокатско възнаграждение над 387 лв., с оплакване, че е постановено по недопустима жалба поради липса на правен интерес. Жалбоподателят счита, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от ЧСИ намаляване на адвокатското възнаграждение и ако това искане бъде отхвърлено, постановлението за разноските подлежи на обжалване. Иска производството по делото да се прекрати и определението да се обезсили. Излага и съображения за неправилност - не са били налице условия за намаляване на определеното възнаграждение, тъй като процесуалният представител на [фирма] е извършил множество процесуални действия и чл. 78 ал. 5 ГПК не намира приложение, а и съгласно §2 от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите по чл. 78 ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата, а в случая е 1161 лв. - многократно над определения от съда размер съгласно обжалваното определение. Ответникът по частната жалба С. Щ. Б. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: С обжалваното определение е отменено постановлението на ЧСИ за приети разноски в изпълнителното производство - адвокатско възнаграждение за сметка на длъжника, което е намалено до размер 387 лв. Изложени са съображения, че следва да се приложи чл. 78 ал. 5 ГПК и платената за адвокатско възнаграждение сума е прекомерно завишена с оглед дължимия размер по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така постановеното определение не подлежи на касационен контрол. Това определение е на окръжен съд по жалба срещу акт на ЧСИ за определяне на разноски в изпълнителното производство и не е от определенията по чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК. Не се касае за определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определения, преграждащи развитието на делото, нито за определение, с което се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Бургаският окръжен съд при постановяването му действа не като въззивна инстанция, а като контролна съдебна инстанция относно законосъоб -разността на обжалван несъдебен акт-ТР№3/2005г.на ОСГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение