Решение № 2389 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11918/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Лидл България ЕООД енд Ко" КД, седалище и адрес на управление [населено място], общ. Елин Пелин, област София, срещу Решение № 1211 от 09.10.2025 г. на Административен съд София – област по административно дело № 756/2025 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Дружеството срещу Заповед № 5732 от 19.06.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68 г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 2,предл 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и Решение на Комисията по т.6 съгласно Протокол № 31 от 19.06.2025 г., е забранено на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД, при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предоставя невряна и подвеждаща информация относно произхода на стоките, вкл. ягоди в тарелка от 500 гр. чрез етикет, поставен в близост до тях.

Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че съдът не е отчел липсата на конкретно и ясно разпореждане в диспозитивната част на обжалваната заповед, която според косатора представявва преповнаряне на сочената за нарушена законова разпоредба, поради което заповедта е незаконосъобразна.

Счита, че съдът превратно е тълкувал доводите от жалбата и не е оценил действията на търговеца през призмата на средния потребител, като обосновава че последният не би се заблудил, тъй като търговската практика не може да окаже въздействие върху средния потребител, което да промени търговското му решение, поради което не е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на закона.

Сочи още, че изводите на съда противоречат на различни разпоредби от Правото на Европейския съюз в областта на общата организация на пазарите на селскостопански продукти и такива по отношение на секторните на плодове и зеленчуци, който подкрепят извода му, че не е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика.

Иска от съда да отмени съдебното решение и да постанови ново, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендира пресъждане на разноски по представен списък. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. В. Георгиев.

Ответникът – Председателят на Комисията за защита на потребителите, се представлява от юрискунсулт С. Ангелова, която застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и счита обжалванато решение за правилно и съобразено със закона и събраните доказателства.

Иска съдът да остави в сила съдебното решение и да присъди разноски в полза ответника, прави възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа и правна страна, че:

При извършена проверка в магазин „Лидл“, находящ се гр. Русе, [улица], за която е съставен Констативен протокол № К-2778994 от 16.04.2025 г. се установява, че търговецът предлага за продажба в търговска а зала ягоди, в опаковка от 500 гр., в близост до които е поставен търговски етикет с информация за произход и продажна цена в лева както следва:

• Ягоди; клас 1, Произход БЪЛГАРИЯ; 500g тарелка; арт.№ 0080805-75, 1кг=9,98 лв; цена 4,99 лв., а върху самата опаковка е изписана следната информация: ягоди 500g, сорт „Виктори“, клас 1 L15-05, Произход Гърция, вносител „Стробайлс“ ЕООД, гр. София.

Констатираното е квалифицирано като нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2,предл 1 във вр. чл. 68г, ал.4 и чл. 68в ЗЗП и решение за забрана на посочената практика е взето от КЗП на 16.06.2025 г. с решение по т. 6 от Протокол № 31.

На 19.06.2025 г. със Заповед № 5732, издадена на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68 г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 2,предл 1 ЗЗП от председателя на КЗП, на Дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва гореописаната нелоялна търговска практика.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съдът приема още, че несъмнено съгласно разпоредбите на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, дружеството "Лидл България ЕООД енд Ко" КД извършва търговска дейност, изразяваща се в предлагане за продажба на хранителни стоки в проверявания обект, която дейност представлява "търговска практика" по смисъла на дефиницията, дадена в § 13, т. 23 ДР ЗЗП.

Въз основа на изложени подробни изводи, съдът приема, че търговецът практикува заблуждаваща нелоялна търговска практика, посочвайки на етикета невярна и подвеждаща информация относно произхода на стоката по смисъл на чл. 68д, ал. 2,предл 1 във вр. чл. 68г, ал.4 и чл. 68в ЗЗП.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

„Търговска практика“, съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Нелоялните търговски практики са забранени от чл. 68в ЗЗП, като целта е защита на потребителите от самите практики и техните вредни последици.

Разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП определя за нелоялни и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.

Съгласно чл. 68д, ал.1 ЗЗП „търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика“.

В конкретната хипотеза деянието на търговеца се изразява в това, че в търговската си зала в близост до стоката - ягоди в опаковка от 500 гр, е поставена табела с информация за произхода на стоката, която не отговора на информацията от етикета, поставен върху самата опаковка.

Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал.1, пред. първо ЗЗП, включва кумулативното наличие на 1) търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП; 2) тази практика, предвид всички нейни характеристики и обстоятелства да съдържа неверяна следователно подвеждаща информация; 3) да променя или да е в състояние да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката/услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без нейното използване.

Безспорно по делото е, че предлагането за продажба на хранителни стоки, в това число плодове и конкретно ягоди, е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, тъй като представлява продажба на стоки на потребителите. Спорът по делото е досежно другите два елемента на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика.

Търговската практика за продажба на хранителни стоки обикновено се извършва в търговски обект, в който се излагат за продажба различни по вид стоки и средният, добре информиран и внимателен потребител първо, сам търси процесните стоки, и второ, ги търси в нарочен търговски обект, в който се предлагат такива. Специфичното е, че потребителите търсят хранителни стоки ежедневно, поради което вниманието им често не е насочено към детайли на предлагането, а се съсредоточава върху главните елементи за преценка – цена, качество, произход на стоката, обявени на по-големи табели, както и външен вид на стоката (особено при плодове и зеленчуци) и в бързината рядко сравняват информацията от по-големите табели с тази от етиката на отделната опаковка.

С оглед посоченото е правилен изводът на първоинстанционният съд, че потребителят (следва да се разбира именно средният потребител) при неясна и невярно посочена информация би променил търговското си решение.

В случая въобще не е от значение субективната преценка на средния потребител дали предпочита плодове и конкретно ягоди, произведени в Гърция или в България, законът изисква информацията да е вярна, което включва изискването всички табели и етикети, които се отнасят до една и съща стока да съдържат еднакво вярна информация, за да се обезпечи правото на потребителя да вземе информирано решение каква стока купува.

В случая по делото е доказано, че за конкретната стока -ягоди в опаковка от 500 гр, е налице разминаване между указателната по-голяма табела, която привлича потребителя към конкретното място, където е изложената стоката и етикета на отделната стока относно произхода на последната. Информацията от големият етикет (табела) е невярна, тъй като от доставните документи и отбелязването върху етикета на отделените стоки се доказва, че произходът на стоката е различен от обозначения на табелата.

Следователно, поведението на потребителя би било различно в зависимост от това дали практиката се прилага или не.

Налага се извод, че е правилно заключението на съда, че всички елементи от фактическия състав на нелоялната практика по чл. 68д, ал.1 ЗЗП са налице.

Неоснователен е доводът, че не ясно в какво точно се изразява нелоялната практика, т.е. какво точно е забранено. Диспозитивът на обжалваната заповед е достатъчно конкретен и ясен - „търговецът да не предоставя невярна и подвеждаща информация относно произхода на стока, чрез етикет, поставен в близост до нея“. Фактическите установявания съответстват, както на разпореденото с диспозитива на заповедта, така и на посочената за нарушена правна норма.

Приложената принудителна административна мярка е преустановителна и съгласно чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на Комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика, като с последната се цели преустановяване на противоправното поведение на търговеца.

Неоснователен е доводът за несъответствие на оспорената заповед с различни разпоредби от Правото на Европейския съюз в областта на общата организация на пазарите на селскостопански продукти и такива по отношение на секторите на плодове и зеленчуци. В тази връзка следва да се съобрази, че:

Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива за нелоялни търговски практики) урежда нелоялните търговски практики и основният национален нормативен акт, който я транспонира е именно Закона за защита на потребителите съгласно §13а,т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Следователно на национално ниво се прилагат разпоредбите на ЗЗП за установяване и забрана на нелоялни търговски практики като правилата са приложими във всички сектори, освен ако секторното право на ЕС не съдържа по-специални и изчерпателни правила.

Посоченият от касатора Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007, (Регламент №1308/2013), създава обща организация на пазарите на селскостопански продукти и съдържа правила за пазарните интервенции; производствените организации, етикетиране на някои продукти и в ограничен обхват конкуренция в агросектора. Този съюзен правен акт не съдържа разпоредби за нелоялни търговски практики. Действително чл. 76, § 1 Регламент №1308/2013 съдържа указание относно пазарните стандарти в сектора на плодовете и зеленчуците, като изрично в края на разпоредбата е посочено, че при предлагането на плодове и зеленчуци за продажба в прясно състояние се посочва държавата на произход.

Налице е и Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци. Нормативният съюзен акт определя общ пазарен стандарт (Приложение I, част А) и пазарен стандарт относно ягодите (Приложение I, част Б, подчаст 7) като и в двата е отделено специално място на изискването за обозначаване на държавата на произход на стоката, както и уточнението, че обозначенията за произход не трябва да са подвеждащи.

Посочените съюзни нормативни актове се прилагат пряко, което означава че търговските субекти са задължени да спазват в търговската си практика въведените с тях специални изисквания за етикетирането, наименованието, обозначенията за произход и др., но до колкото в тези съюзни актове не се съдържат правила относно нелоялната търговска практика е приложим националният акт – ЗЗП, който е транспонирал Директива за нелоялни търговски практики.

Може да се заключи, че Регламент 1308/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 определят (за нуждите на настоящия спор) каква информация следва задължително да има в етикета, т.е. коя е правилната/нужната информация, но доколкото не съдържа норми определящи какво се счита за нелоялна търговска практиката във връзка с тези изисквания са приложими нормите на ЗЗП.

Следователно непосочването на конкретна разпоредба от Регламент 1308/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 в оспорения акт не представлява нарушение на материалния закон, тъй като тези нормативни актове определят изискванията към съответния пазарен стандарт. В случая настоящият касатор не е санкциониран за нарушение на стандарта (формално той е изпълнил изискванията за етикетиране на стоките – и двата етикета големият до общото количество стоки и малкият, поставен на отделната опаковка имат означение за произход на стоката), но на големият етикет (табела) има невярно, съответно подвеждащо означение относно държавата на произход на конкретната стока, а това попада в приложното поле на нелоялната търговска практика по смисъла на чл. чл. 68д, ал.1, пред. първо ЗЗП, както правилно е заключил и съда в обжалваното решение.

С оглед всичко изложено първоинстанционният съд и органът пълно и точно са установили фактите от значение за случая и въз основа на тях са направили правилен извод за осъществена от касатора нелоялна търговска практика, която законосъобразно е забранена с обжалваната заповед. Това прави съдебното решение правилно, като съответно на събраните доказателства и закона, поради което същото следва да бъда оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на КЗП – юридическото лице, към чиято структура се числи органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъди сумата от 105 евро, равняваща се на 205,36 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение