Решение № 342 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 71/2011 г.

Решение № 342 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 71/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. С. Е. от [населено място] против решение № IV-77/12.11.2010 г. по гр. дело № 358/2009 г. на Бургаски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Т. Г. Я. и Д. И. Т. от [населено място] изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение. К. съд обсъди доводите за отмяна на въззивното решение и констатира следното: с определение № 743/8.07.2011 г. по гр. дело № 71 по описа за 2011 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното решение № 733/4.06.2009 г. по гр. дело № 4467/2008 г. на Бургаския районен съд и е постановено друго, а исковете са отхвърлени. Обсъждайки доводите на касатора за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационният съд е приел, че соченият процесуалноправен въпрос за значението на експертизата, като доказателствено средство и за задължението на въззивния съд, който е следвало да допусне исканата от касатора тройна съдебнопсихиатрична експертиза е разрешен в противоречие с ТР № 1/2001 г. на ОСГК, т. 10, защото за установяване на твърдяния от касатора факт за отсъствие на дееспособност при сключване на разпоредителната сделка от наследодателя му, са били нужни специални знания, които съдът не е притежавал. За да отхвърли обективно и субективно съединените искове на касатора в качеството му на ищец - за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 1.11.2004 г., имащ за предмет апартамент "Б", с площ 101 кв. м., на 2-ри жилищен етаж на 7-етажната сграда, находяща се в [населено място], [жк], [улица], ведно с прилежащото мазе № 1 и гараж № 2, както и установителния иск за собственост, касаещ % ид. ч. от недвижимите имоти и ревандикационният иск, със същия предмет, въззивният съд е мотивирал изводи за неоснователност и недоказаност на заявените претенции срещу ответниците Т. Я. и Д. Т. Твърденията на ищеца, че неговият наследодател и продавач по сделката, сключена на 1.11.2004 г. С. Я. не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е можел да ръководи постъпките си са приети от съда за недоказани, защото се е позовал на съдебнопсихиатричната експертиза на д-р С., приета от първоинстанционния съд. Назначената съдебнопсихиатрична експертиза в районния съд дава обаче само теоретични отговори на поставените въпроси, без да се ангажира с конкретност по случая, т. е. за психичното състояние на наследодателя към момента на изповядане на разпоредителната сделка. Нарушавайки задължението си, вменено му в т. 10 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 131 ГПК (отм.), вместо да изслуша назначената пред него тройна съдебнопсихиатрична експертиза, като й даде възможност да се запознае с цялото дело и представената медицинска документация, както и да добие преки впечатления от разпита на свидетелите. По изложените съображения неправилното въззивно решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да се съобрази със задължителните указания на касационния съд. Водим от горното, ВКС на РБ, II-ро г. о.